Илиaна Смилянова
Нелеко се общува с човек, който не умее да получава, колкото и щедър в даването да е той. Нелеко е такъв човек да бъде зарадван. И колкото по-трудно му е да приема чуждите дарове, особено неочакваните и непредвидените, толкова повече се затваря сърцето му – за чуждата щедрост, за обичта и благодарността отвъд очакванията му, отвъд различността.
Много хора от малки са учени да дават. Учени са да бъдат щедри, да мислят за другите. Важни и ценни са тези уроци по щедрост – те ни помагат да усещаме човека до нас, да разпознаваме онова, което би го зарадвало, да откриваме радостта в споделянето, в чуждото щастие. Да се чувстваме и удовлетворени в щедростта си.
С годините обаче мнозина могат да открият, че не умеят да получават. Че са затруднени в това да приемат – подаръци, различни гледни точки, предложения, комплименти... Не умеят искрено да се зарадват и да благодарят за онова, което другият е избрал за тях и иска да им дари. Издигнали са даването на пиедестал, докато получаването, обезценено, омаловажено, е останало в сянката на своята „по-добра половина“.
Такова разбиране накърнява представата ни за щедрост и благодетелност, прави я непълна и неистинна. Защото както всичко останало в нашия двуполюсен свят, и щедростта има своите две лица – едното даващо, а другото – приемащо. Когато ги разделяме и противопоставяме, като славословим едното, а омаловажаваме другото, затрудняваме пътя на благодатта, която търси да се прояви чрез нас и като благодетели, и като облагодетелствани.
Затрудняваме способността си не само да бъдем щедри и силни, но и да приемаме и да благодарим и за чуждата щедрост и сила; не само да говорим – което е форма на даване, но и да слушаме, да чуваме, да приемаме онова, което и другите имат да ни кажат, да ни дадат. Затрудняваме готовността си не само да водим, но и да бъдем водени, не само да обичаме, но и да се оставяме да бъдем обичани и обгрижвани – и то така, както другият умее и разбира това. С такова противопоставяне и разделяне саботираме умението си да пускаме контрола и да допускаме до себе си и онези дарове, които се различават от нашите предварителни представи и очаквания.
Защото щедрост е и да дариш, щедрост е и да приемеш дара. И само с приемането и изявата и на двете същности на щедростта могат да се случат споделено помежду ни и благодатта, и любовта.
