Осми март се възприема най-вече като празникът на майката. В това няма нищо лошо. Въпросът е, че майката първо е жена. Жената и нейната сила я правят майка. За тази сила искам да говоря в днешната си статия.
Тази сила заслужава да бъде възпявана, поетите да пишат за нея стихотворения, музикантите да композират песни, художниците да рисуват тая сила нагледно и да я показват на ценители.
Жената е необикновено произведение на изкуството. Няма я в галериите и в музеите. Тя е част от животите ни. Дано заслужаваме нейната топлина. Безмерната топлина на битието. В крайна сметка от нея тръгва самото начало – първата глътка въздух.
Силните жени стават все повече, защото силните мъже стават все по-малко. Това е тъжната истина, която ми се ще някак да променим. Трудно се става истински мъж, без истинска жена до него. Някой, който да я обича наистина и да бъде готов да бъде до нея не само в хубавото.
Да не ѝ подарява цветя само за празника. Защото празникът е нещо временно. Утрешния ден идва и го отмива. Останалото време обаче остава. Букетът с рози невинаги е достатъчен. Той не може да оправи счупеното. Не може да поправи изговореното. Толкова хубаво да не сме до жените си само по поводи.
Поводите не са важни. Има един конкретен голям повод. Тази жена е избрала теб. Мислиш, че можеш да я замениш с друга? Мислиш, че става с лекота, само защото изглеждаш добре и блъскаш във фитнеса с часове? После ще си блъскаш главата, че не си бил до нея когато е трябвало. И
стинската жена не се интересува толкова от съвършеното тяло. Тя търси съвършената душа. Останалото се преразказани приказки за новото време, което ни е превърнало във едни герои на социалните мрежи. Излезем ли от виртуалния свят ставаме една прашинка.
Този текст трябваше да е за жената. Всъщност стана текст за мъжа. Всяка жена заслужава добър мъж. Това е нейният празник. Не е осми март. Не някой друг ден от календара. Празникът за жената е любящият мъж. Любящ! Каква дума!
Сигурно се чудите има ли все още такива мъже. Сигурно вече не ви се вярва, че съществуват. Народът е казал, че хубавите ябълки ги ядат свинете.
Донякъде е вярно, донякъде не е. Пак стигаме до корена на въпроса. За истинският мъж и истинската жена. Те винаги се намират. И когато се намерят - остават заедно. Това е празникът, който има значение. Пожелавам го на всяка една жена. И нека да блести - дори на дневна светлина! Честито, скъпи дами!
Добави ни в предпочитани източници в Google
