Подценената драма на зарязаната дама

Симо Колев
Снимка: Edna.bg

Относно „зарязването“, има хора, които просто не приемат тази дефиниция. Те смятат, че когато някой си тръгне от връзката, това не е съвсем зарязване, защото това не е лично срещу зарязания, а е по-скоро нещо като учтива и функционална липса от връзката с нюанси на съжаление, но изискване за толерантност и разбиране, защото в края на краищата – никой на никого не принадлежи.

Зарязващият го прави не за да нарани зарязания, а заради собственото си щастие или повече собствено щастие. Зарязващият често пъти изисква от зарязания да се радва на съдбата си и да споделя радостта на тръгналия си, защото онзи му открил един цял нов свят с нови възможности. Направил му услуга. Ние сме волни птици и не трябва да се спира нашия полет.

Това е в очите на зарязващия. Реалността на зарязания е друга.

Когато едната половинка реши да си тръгне от връзката и го направи, остават две страни. Едната е зарязаният, другата е зарязалият. Тези страни рядко са равнопоставени. Това се случва в много крайни случаи, когато и двамата са свръх дзен, свръх философи или просто толкова са си писнали, че е било въпрос на това, кой пръв ще затвори вратата. Или са безчувствен добитък.

В общия случай, имаме един, който е по-мотивиран да излезе от връзката и го прави, и един, който остава във връзката с всички въпроси – къде сбърках, какво направих, какво не направих, какво ми има, къде съм сбъркана.

Този, който е напуснал връзката, често пъти използва тези чувства.

И тук следва една много интересна част. Получава се така, че след една раздяла някак си този, който е зарязал половинката си, този, който е напуснал, този, който е разрушил връзката, а с нея и живота на половинката си, а може и други съдби, не драматизирам, просто поднасям живота. Та, този изведнъж се оказва разбиран, започва да се проявява едно толерантно отношение към него.

Някак си започват да изискват от теб да разбереш, да простиш, да кажеш – Е, хайде де, какво пък толкова! Майната им на чувствата, важното е да сме здрави! Самия човек, който е инициирал всичко това, нерядко се мотае в радара ти с подмятания – „Нека си останем приятели. Това между нас беше специално, аз никога няма да спра да те обичам. Винаги ще си останеш специална за мен“. Хм.

В същото време се случва хората около теб, понякога най-близките ти, стоят отстрани философите и ти обясняват как това е естествено, как хората не са създадени, за да бъдат вечно един с друг, как с Фейсбук е трудно да устоиш на изкушението, как трябва да приемаме избора на другите, дори и ако те наранява. Това бил животът... Ако съм доктор, ще предпиша да намалим Паоло Куелю, Руми, Муми и всякакви източни, западни, северни и южни шамани на любовта. Д-р Колев... мм, как звучи... Д-р Колев - „специалист по сърдечни драми“, имащ нужда от много сериозни специалисти. Както и да е.

Та, стоят философите и от толкова дуднете ти започваш да се чувстваш:

А – Изоставена, ама това не е съвсем така, защото той другият не те е изоставил, а само е направил своя избор....тоест – не трябва да бъдеш пък толкова крайна към неговия избор. Трябва да бъдеш по-либерална. Трябва да се радваш на неговия полет! Трябва да се радваш на неговото щастие!

Б – Виновна, защото не си го чула, разбрала, угодила, утвърждавала, абе не си се развивала с него. В един момент пътищата са ви се разделили... Как не те е срам!? Ми, то ти си направила неговия избор, не разбираш ли?!

В – Абе, нищо не се е случило, айде моля те! Колко хора се разделят всеки ден... много интересно, ако на този, който ти го казва, умре леля му, така ли ще кажеш – Еееее, айде моля те! Колко хора умират всеки ден... ти за една леля тука... макар че ще си права. Хора действително умират всеки ден. Сред тях и много лели...

Абе, вие луди ли сте!? Къде отиде моята болка!? Някой помисли ли на мен какво ми е!? Ако се бунтуваш с такива въпроси – права си. Не си направила нищо лошо и никой няма да право да те накаже за това, че си била добра.

Твоят свят си ти и ти си в центъра на твоя свят. И твоите трагедии са си твои. Не са всемирни, не са библейски потопи или апокалиптични войни, но са си твои. Личната болка и личната драма не изискват нищо друго, освен емпатия. Търси я. Исиквай я. Нямаш нужда от философстване и студено констатиране как работи светът. Знаеш как работи.

Стигаме до въпроса - какво да направиш с принца на свободния полет на любовта?

Изправи се срещу него и му кажи – „Виж какво, ла*но такова. Ти ми разби сърцето и не знам дали и кога ще мога да говоря спокойно за това. Приемам избора ти, но не очаквай да го утвърдя. Не ме търси, не ме питай как съм, не ми казвай, че съжаляваш и не ми повтаряй аз колко страхотен човек съм и колко неща ни свързват, защото ти пожела да се разделиш с мен въпреки нещата, които ни свързват. Не искам нищо от теб и не очаквай нищо от мен. Няма да получиш одобрението ми, няма да получиш толерантността ми. Не си ми ги дал, за да ги търсиш. Живей си живота, но се разкарай от моя!“

Без злоба, без отмъстителност. Сухо и уверено. Първо повярвай в това. После го приеми. После му го кажи. И не прави нищо, само защото си го прочела в Edna.bg. Направи го, защото искаш да пишеш собствената си история, а не защото си чела други истории.

Още от Симо Колев:

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти