Трябват ни бащи, а не чичаци!

Симо Колев
Снимка: Edna.bg

Само си помисли. Колко близка връзка има между бащата и чичото. Реално са братя. Но аз не говоря за този тип кръвна връзка. Говоря за чичото като състояние на духа, което тотално скапва децата. И това са твоите деца, сещаш ли се?

Какво имам предвид като казвам чичо. Ми чичо, чичак! Прекалено предпазлив, прекалено ограничен, прекалено внимателен. Страхлив. Но не здравословно страхлив, а страхлив, като безопасна игла.

Това е човекът, който обича да изпозлва израза – „К'вото кажеш“. Чичакът не взима решения. Защото някой може да го попита "Защо си направи така, или зашо си решил така", а чичакът не знае, какво да каже. Той не възпитава децата, той само ги гледа. Иначе е „Кво‘т кажат“ майката, тоест напълно равнопоставената му жена, майка й или майка му. Чичакът не отговаря на въпросите на детето си. Той само ги повтаря. Тате, виж! Рейсче! Да, тате, рейсче... Това е.

Въпреки, че е безличен, чичакът се вижда от далеч - леко олисял, кара Лагуна, Сценик или Корола. Леко пуснал шкембенце, винаги се прибира в един и същи час вкъщи, 'щото работи от час до час. Диагоналка, три четвъти панталонки, невзрачен. Тича до личния лекар за щяло и нещяло, само детето да кихне два пъти. Говори “мъдро”, сякаш е на 400, а всъщност е на 34. Усмивката му излиза трудно и е толкова тежка, че човек би помислил, че работи в тухларна. Иначе е IT. Или нещо, което се забравя, веднага след като го е казал. Нещо като професията на Чандлър в „Приятели“.

Какъв му е проблемът? Липсата на смелост, съкровище. Във всяко едно отнешение. Мъжете, които казват на децата си “Ходи питай майка си”, каквото и да ги попитат децата им, не си струва да бъдат слушани, нито от децата им, нито от когото и да е. Тези мъже най-вероятно продължават да питат майка си за всичко. А без смелост не се гледат деца. В отглеждането на детето от „чичака“ има едно съжаление, което не се показва, не се признава, но си личи. Има една тежест. Сякаш прави услуга на жена си, на детето си и на света с детето си. Сякаш някой му е отнел нещо. Свободата, независимостта, сякаш някой го е поставил в окови.

Чичакът е бавен. Дълбоко вярва в поговорката „Седем пъти мери, един път режи“, ама на 4-тия път вече се е уморил да мери и е заспал. Никога не стига до рязането.

Когато чичакът излезе в парка с детето той сканира... знаеш за какво. Или си чати. Или и двете. По-добрият вариант е да се събере с други чичаци на по бира.

Чичакът не проявява никаква инициатива. Чичакът не иска да му е трудно. И не предприема излишни рискове. Иска да му е спокойно и удобно. Не излиза, когато навън вали. Защото вали. Чичакът не е баща, а шофьор. Ще го вземе, ще го закара. Това е. Чичакът няма дете, а карго.

Играе с детето само при голяма нужда. Ще го чака да стане на една и ще го води в парка. После го чака да стане на 5, за да ритат футбол. После го чака да стане на 8, за да гледат Шампионска лига. На 10 може и да знае в кой клас е, но се хващам на бас, че не може да каже коя паралека е. Децата са женска работа. Чичакът „носи парите вкъщи“. Чичакът не носи парите вкъщи.

Сега си помисли за мъжа си. Не е такъв? Идеално! Значи всичко е наред. Но ако е такъв? С това ли искаш да излизаш? Това ли искаш да бъде мъжът ти и бащата на децата ти? Той щял да се промени?! Няма. Нямало друг? Има. Оххх... не знаеш какво да правиш? Знаеш.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Още от Симо Колев:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти