Кали
Днес! Ден като всеки, минавал токова пъти през живота ми.
Колко ли пъти съм отваряла очи, казвайки си, днес ще направя това или онова, или изобщо няма да правя каквото и да било.
Обаче днес почти винаги се разминава с плановете ми за него.
Някак си, превръщайки се в поредното вчера, разбираш, че нещата не са ти се получили съвсем успешно. Е, разбира се, че има и днес, за което можеш с радост да кажеш „Вчера беше страхотен ден !“ Но колко често това се случва и до колко случилото се съвпада с планираното?
Въобще, има ли смисъл да се планира? Ние ли сме единствената величина, от която зависи решението на това как да мине денят ни? До колко другият е значим за успеха на мисията „Днес ще направя....“? И така минават секунди, минути, часове, дни 365... Във всеки един миг се случват безброй непредвидими неща, които определят ритъма на живота ни.
Какво бих могла да направя аз, възползвайки се от възможността, която ми дава календарът тази високосна година, за да бъда ден по-щастлива? Да загърбя проблемите? Не! Да спра да се тревожа за хората, които обичам? Не! Да не планирам утрешния си ден? И това не!
Нима от раз можеш да се откажеш от неща, които са били опорна точка на ежедневието ти? Не мисля. Тогава как да променя статуквото? Дали не е по-добре да започна промяната с малки и сигурни стъпки по средния път, за който Буда казва, че е правилният. Нека опитам.
От днес няма да се притеснявам толкова много за нещата, които не зависят от мен, защото как бих могла да спра устрема на течащата река. Няма да се опитвам да поставям своето разбиране за живота над чуждото, защото всеки живот е уникален и изпълнен със смисъла на придобития опит. Ще се уча от другите, защото от всеки има какво да се науча. Само глупакът би си помислил, че знае всичко.
Жадно ще преоткривам света във всичките му страни, ще търся красотата и ще обичам повече, отколкото да мразя. Ще се опитам да не забравям, че живея в многоизмерно пространство и гледната точка може да бъде сменена. Ще избирам светлата страна на нещата и, ако плача, нека да бъде повече от щастие, защото щастието и тъгата са състояния на духа, на които всички се подчиняваме.
Няма да отвръщам на лошото с лошо, но няма да правя и непожелано добро. Сигурно има още много неща, които бих могла да променя, но нали си казах - стъпка по стъпка, за да мога да се справя.
Казах ли, че започвам от днес? Да. Нека опитам всяко мое днес утре да стане едно страхотно вчера! Тази година си пожелавам 366 такива дни!
Прочетете още от Колонката на Кали в Edna.bg:
Има много като теб, но точно ти ми липсваш
Пишете на Кали на edna@netinfocompany.bg.
