Автор: Радослав Гизгинджиев
Живеем в епоха, която очевидно ни предлага хиляди избори, хиляди решения, хиляди проблеми с хиляди обяснения. Хиляди книги, които след като прочетем – обещават, че ще станем богати на няколко хиляди процента. Хиляди семинари, които ни показват верните пътища – семейни констелации; хороскопи; знаци от съдбата, рейки практики. Все по-нови и все по-верни от предишните; все по-ефективни и все по-безумни решения.
Хората започнаха да ходят на семейни констелации, защото ги боли единия крак. Правят го преди да са се консултирали с лекар. Търсят абстрактни решения, преди да са се обърнали към логичните. Хората са отключили някаква невроза и отиват да си правят регресия при „психолог“ без диплома, който е и известен с ясновидски способности. Отговорът не винаги е толкова сложен и не е свързан с миналите ни животи. В много случаи, заради едно охлузване на крака, може някой да ти каже, че си поел прекалено много със семейни отговорности. А това да не е вярно, но ти ще имаш нужда да му повярваш, все пак си дал 100 лв.
Днес хората вярват, че всеки един проблем е някакъв урок. Тръгват по пътя, който им предлага световния пазар, харесват си една концепция и много често, вместо проблемът да се реши, то той се задълбочава. Не всеки проблем носи някаква мъдрост.
Ако някой приятел ни предаде, каква би могла да бъде мъдростта, която може да извлечем от това? Прекалено много се доверяваме? Заслужаваме това предателство? Или че избираме подобни хора в живота си просто защото имаме нужда да ни наказват? Може би този приятел е подъл човек и това е единствената мъдрост. Но тя е прекалено евтина и проста – вероятно е друго. Нужно ли е да търсим отговори в регресията, в която някой да ни увери, че в предишния живот ние сме навредили на сегашния „приятел“ и той сега ни отмъщава?
Мога да изредя още десетки неща, от които да си изберете едно. Вярвам, че има неща, за които човечеството все още не е открило отговор. И не всичко е видимо и логично в този свят – но ако смъкнем божествената мъдрост до нивото на битовизма си, това означава, че разумът ще окупира пространствата, които принадлежат на душата. И накрая ще душата ще обитава миялната ни машина.
Не сте ли забелязали, че колкото повече духовни течения възникват, все по-материални хора срещате? И все по-объркани в бита си стават хората. Все по-неуважаващи себе си и другите.
Култът ни към ретроградния Меркурий, в който „нищо не върви“ е може би прикритото лице на това, че имаме нужда от почивка, в свят, който ни кара да се чувстваме виновни, когато не работим. Понякога е по-полезно да оставаме сами и да търсим отговорите в нас, отколкото отвън.
Може би паниката около „коронавируса“ не е свързана толкова с опасността на вируса. Има статистики – прочетете ги и бъдете по-разумни. Може би светът е паникьосан, защото има нужда от този страх. Изпитва жажда за този страх, щом го пие на такива глътки. Пие го с маски, които слагаме неправилно. Докато купуваме провизии; докато зареждаме хладилниците си, мислейки си, че това е някакъв урок – личен урок. Обществото чувства, че трябва да бъде наказано. Може би защото е виновно за нещо.
Или може би защото просто има нужда да постои за малко вкъщи „под карантина“ и да прочете някоя класика; да послуша малко музика и да се запита: доволен ли съм от живота си?
