Знаете ли коя е Нора Ефрон? Тя е геният, дарил ни с едни от най-нежните филми от миналия век – “Когато Хари срещна Сали” (сценарист), “Безсъници в Сиатъл” (сценарист и режисьор), “Имате поща” (сценарист и режисьор), “Джули и Джулия” (сценарист и режисьор) и др.
Нора бе сред най-талантливите писатели, журналисти, продуценти, сценаристи и режисьори за времето си, но за жалост през 2012 година почина на 71 годишна възраст…
Това обаче, с което Нора промени живота ми, не са филмите, нито сценариите ѝ, а едно единствено изречение от единствената ѝ преведена на български книга “Тайни няма”*, което гласи:
“Не могат да са ти приятели хора, които ти се обаждат след 11 вечерта.”
Когато за първи път прочетох тези думи, изпитах моментален бунт срещу посланието им. По онова време бях в средата на 20те си години или иначе казано в разгара на среднощните съобщения и разговори по всевъзможните канали за комуникация. Как така някой, от висотата на своите години и житейски опит, които изобщо не ме интересуват, се опитва да ми каже, че тези хора не са ми най-малкото приятели и най-много достатъчно важни, че да делим малките часове на денонощието?!
Наясно ли е тая госпожа какви съкровени разговори се случват точно след 11ч вечер? Знае ли какви потайности, страсти и емоции се разкриват, споделят, преживяват, пък било то и през екрана на лаптопа?! Как може да отрича тръпката от това да получиш съобщение по нощите, в което се търси твоето внимание, одобрение, благоволение!
Бунтувах се срещу думите на Нора, не се съгласявах с тях, но това не им попречи да останат в съзнанието ми и често да водя дебати сама със себе си относно значението им.
Колкото повече време и хора минаваха през живота ми, толкова повече смисъл доби цитатът от Нора и толкова по-силно започвах да се съгласявам с нея. В 30те си години мога със сигурност да кажа, че тя е напълно права, единствено бих коригирала часа – не 23ч, а полунощ.
Никой, който те търси след 12 часа вечер, не ти е приятел, нито пък мисли особено много за теб и то не заради друго, а защото мисли за себе си!
Основната причина да искаш да отнемаш на някого безценното време за почивка и сън, е защото си егоист и повече ти се иска да го занимаваш със собствената ти особа, нищо, че ще прикриеш този факт под уж проявен интерес към личността на другия. Даже може сам да си вярваш, че наистина не издържаш без комуникацията с отсрещния, затова е жизненонеобходимо да си пишете в месинджър или говорите по телефона.
Имам толкова нощи, в които съм стояла пред латопа или телефона с кървясали очи, върху които сънят тежи с цялата си сила, но съм продължава да водя “съкровени” разговори с тогавашните обекти на интересите ми, мислейки си, че явно в момента градим някаква невероятна връзка на близост.
Към днешна дата не мога да си спомня почти нищо конкретно, което сме си казали, нито пък нещо, което е било толкова важно, че е преобърнало посоката на живота ми. Не, само съм си осигурявала тъмни кръгове под очите, боляща глава и тежък последвал работен ден.
Времето успя да ми покаже не само колко е права Нора Ефрон, а и колко са ме разочаровали хората, на които съм посвещавала безсънните си нощи. Постепенно ми се избистри истината, че ако някой наистина държи на теб и те обича, ще ти желае най-доброто, а това е най-малкото здрав нощен сън. Също така ще се постарае физически да е до теб, а не да те държи на телефона, за да играеш ролята на личния му онлайн дневник.
Приятелите, любовниците, партньорите трябва да подбираме толкова внимателно, колкото всичко друго в живота, което ни е важно. Не трябва да допускаме отровни взаимоотношения, които развалят както съня, така и щастието ни (а когато ти липсва добър нощен сън, може да си сигурен, че няма да се чувстваш и щастлив).
Разбира се, човек трябва сам да узрее за тази истина или иначе казано – от личен опит да се увери в нея. Но винаги е по-добре, когато зрънцето съмнение е посято в теб, точно както се случи с мен и думите от книгата на Нора Ефрон. Само когато изпитваме съмнение, можем да се “разровим”, за да открием има ли наистина нещо нередно или всичко е както трябва да бъде.
Затова не подхождайте лековерно и наивно към хората, търсещи вниманието ви. Запитайте се какви са задните им мисли и истинските желания (защото винаги всички имат такива). И най-вече – пестете времето си! Това е буквално най-ценното, което притежаваме и е грехота да го пилеем по хора, които просто не си заслужават.
Истинският лукс на нашето време е offline режима. Пожелавам ви да си позволявате по-често да превключвате на него.
*Оригинално заглавие “I Feel Bad About My Neck”, с първо издание от април 2008 г., и ново с предговор от Доли Алдертън от януари 2020г.
