Не ме сънувай в неприлични пози

11.09.2023 11:30

Сънищата, както и да го погледнем, са неизменна част от битието ни. Всички сънуваме, някои всяка нощ, други от време на време, някои цветно, други като черно-бяла филмова лента, някои приказни фантазии, други тежки кошмари. Даже е доказано, че сънищата не са дадени само човеку, защото и животните сънуват. Нали сте виждали как домашният ви любимец скимти, ръмжи, размахва лапи, докато е заспал.

Няма да ви занимавам с Фройд и всякаквите школи, тези неща са достъпни за интересуващите се от материята. Аз съм от тази част на човечеството, която сънува всяка нощ (много рядко прескачам), обикновено помня сънищата си (понякога сякаш някой ги изтрива и оставя усещането за недовършеност) и всичките ми съновидения са цветни, в реални цветове, все едно гледам как всичко това просто се случва и аз участвам в него (в някои психологически трудове е заложено, че цветни сънища сънуват лудите, още не съм освидетелствана, ама убийте ме, не мога да си представя как се сънува черно-бяло!), та няма да ви казвам, че фрагменти от сънищата ми се реализират.

Не обичам думичката сбъдване. С бъдното сме се разбрали да се уважаваме и да работим заедно днес, за да ни има утре, просто е. По принцип съм от хората, които не се втеляват много-много в хороскопи, съновници и избери си картинка, за да разбереш кой те обича. Ами на картинките няма снимка на този, дето ми е на сърце, какво да избирам между тучни полянки, знойни плажове, снежни хижи в борови гори и високи сини планини? И какво значи „кой те обича“? Че мен, с изключение на стотина-двеста индвида, ме обича цялото човечество. Най-вече защото не знае за моето съществуване, тоест влизам в графата на общото човеколюбие.

Още от Авторите

Хороскопите онлайн са много забавни четива, обикновено нямащи нищо общо с разположението на небесните светила. Започват с „прекрасен ден за вас“ и заършват с „не е изключено силно напрежение и конфронтации“. Общо взето 12 шаблонни текста, които на случаен принцип си сменят местата в публикацията. Стават идеално за залагане днес точно фразата „пък и не забравяйте, че е сряда“ в коя прогноза ще се падне, нищо, че сме понеделник. Съновниците са друго нещо, иди-дойди пасват. Аз от баба знам, че ако се смееш насън, ще плачеш наяве, че ако сънуваш умрял, ще видиш жив, когото не срещаш всеки ден, че да сънуваш малко дете е на грижи, а цъфнали цветя – на радост, пък сватба да сънуваш е направо голяма мъка, много голяма. Тоест, нещата са си като в живота, стига да се замислиш и да си направиш връзките. Помислете кое не е така, а, де!

А сънувам аз в тези жежки нощи как Скъпият стои до вратата и без да ме поглежда я отваря, слиза по стълбите и хваща пътя. Не точно тази врата, тези стълби и този път, но това е сън и там всичко е по подразбиране. Аз тичам след него, естествено, нямам глас, но очите ми крещят в отдалечаващия се гръб, гърбът му е прекрасен и изчезващ в далечината като в кадър от филм на Глеб Памфилов и крясъкът ми се носи над нереалния свят, раздиплен в подсъзнателните ми бездни…

Това, че говоря насън, са ми го казвали, но тъй като не съм се чувала, винаги съм го отричала. Но че викам насън, е ясно, защото здраво прегърната, разказвам на пресекулки как само гърба ти виждах, всичко друго в мъгла, а гърбът ти се смаляваше, по-ясен от спътникова снимка на двусемеделно растение, поникващо в градинката пред Тадж Махал… Точно пред Тадж Махал, този пантеон на незабвенната любов, по-голям кошмар от това, здраве му кажи.

На всичкото отгоре в съновниците няма обяснение какво е да сънуваш отдалечаващ се гръб, те, съновниците имат връзка с нормалните сънища на нормалните хора от стародавни времена – скръб, радост, смърт, раждане, здраве и берекет, такива ежедневни насъщни предсказания, не панорамни филми с гениални внушения.

Скъпият примижава с едно око към луната в прозореца: „Това е малко неприлично, Скъпа, в гръб можеш да ме сънуваш или да ми видиш гърба наяве, единствено ако се е наложило да те закрия с гърдите от някаква угроза…“

Може да е театрално, но е светата истина – трябва да си имаш гръб, зад който да се чувстваш напълно защитена. И ти, от своя страна, да го пазиш като зеницата на окото си. Тогава щастието не е сън, а взаимна реалност.