„Нищо ми няма“

Това е най-честия отговор на сърдита жена, която я попиташ, как е или какво има. Обикновено интонацията е леко тросната. Ударението е леко напевно, с много енергия на „нищо“. Или е казано с досада, от която прозира едно „Aко ме слушаше, какво ти казвам щеше много добре да знаеш, какво точно ми е, но ти никога не чуваш, какво ти казвам и за това не ме разбираш и няма абсолютно никакво значение, какво ми е. Теб не те интересува. И без това няма да ме разбереш“.

Има и трети вариант, който е по-скоро модификация на двата и включва едно тропване с краче, което да подсили усещането, че наистина „нищо“ ѝ няма. Потропването е абсолютно недопустимо за мъж. А! Като стана дума за мъж, при него „Нищо ми няма“ в 50 процента от случаите наистина означава точно това, което ти казва, че нищо му няма. Ние сме елементарни частици. Гледаме да не усложняваме, да няма контекст и ако може да е по-просто, идеално. Ако може да е още по-просто – просто супер ! Но това „Нищо ми няма“ при теб крещи – „Има ми нещо-о-о-о !“

Какво ти има?

Явно ти има „нещо“ и ако не кажеш, какво точно ти има това нещо ще си стои в теб и сама ще се мъчиш, защото „нещо“ е „нищо“, ако не го облечеш в конкретика. Нека ти кажа „нещо“. Аз вярвам в рационалното поведение и рационалните отношения. Като ми се яде, казвам, че ми се яде. Като съм жаден, казвам, че съм жаден, когато се разочарован, казвам, че съм разочарован. Разбираш ми логиката. Защо не казваш, какво точно ти има и как точно се чувстваш? Може би заради някакво извратено желание да нараниш този, който те пита и да се почувства зле, че нещо е направил.

Или да го накараш да се чувства неудобно, че явно има нещо, ама още по-явно не може да ти помогне. Това е тъпо.

Ако не кажеш, че ти има нещо и какво точно ти има няма да получиш нищо.

Помисли, кое ти е по-важно - да се нацупиш, да ти проличи, да тичат след теб и да те питат и да ти се молят да благоволиш да споделиш, какво ти има или да обвиниш някого, че той е виновен, че нещо ти има. Да получиш своите 15 минути слава и внимание?

Или пък друго. Рационално да споделиш, каква е драмата. Не ти обръща внимание, не иска деца, забравил е, че днес си била на лекар и не те е попитал, как е минало, забравил е, че днес си имала важен ден в офиса, излизате от 4 години и...нищо. Само си излизате. Така де, я виж, колко много неща имаш да кажеш. И ти едно – „Нищо ми няма“. Нямаш никаква фантазия.

А, може би има друго „нещо“.

Страхът, че ако кажеш, каквото точно ти има той няма да те разбере, или по-лошото, няма да направи нищо. И тогава е по-добре просто да си обработиш нещото и да намериш сила и причина да продължиш без излишни скандали и тегави разговори. Защо да си причиняваш буря, след като можеш да си спестиш буря? И продължаваш. В един момент, наистина ти минава и наистина нищо ти няма. Тук излизат два проблема. И двата са твои проблеми.

Ако не можеш да кажеш на най-близкия, какво ти е, какво изобщо казваш на близкия. За какво си говорите? И респективно – какво правите, ако има „нещо“ между вас, което ти описваш с „Нищо ми няма“. Не, бе, има ти. Има го. Другият въпрос е защо си с някой, с когото имате някакви разломи, за които не искаш да говориш, но те си стоят. Винаги има нещо, с което ще си останем различни, дори разделени. Това могат да бъдат и големи, сериозни неща, но ако осъзнато го преодолееш и го приемеш – всичко е ок. Ако, обаче се надяваш, че „нещо“ ще се оправи от само себе си, без разговори, без споделяне на потребности, без условия, няма стане.

Нищо не се оправя, ако не го оправиш.

Никой не разбира и не се сеща за неща, освен ако не му обърнеш внимание. И не, не става дума, че „той да не е малко дете“. Кажи му, обясни му, прояви толерантност и му дай време да свикне и приеме твоите неща. Може би не всички, може би не в цялост, но колкото може.

Така ще му видиш потенциала. Ще разбереш, на какво можеш да разчиташ. Или ще разбереш, че в него няма нищо. Има разлика между това „нищо да му няма“ и „в него да няма нищо“. И това нищо, наистина е нещо. Но, споко! Понякога липсата на такова нещо не е нищо особено.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Прочетете още от Симеон Колев:

• Не търси поводите. Просто живей
• Живея, а не репетирам живота
• Я, малко по-сериозно, момичета!
• Или си добър пример, или не. Няма нищо по средата
• Какво ни дава сексът за една нощ
• Не си взимай куче. Не си взимай котка. Вземи си мъж