Често се случва да сме в отношения, които не ни удовлетворяват. Уж обичаме човека до себе си, но не можем да го приемем такъв, какъвто е. Какво следва? Спускаме пердето и търпим! Окей, обаче всяко търпение си има предел. Има някаква крайна точка, след която всичко прекипява и същественото се разводнява, а след него остава само навикът – така болезненото третръпване, усещането, че вече сме свикнали!
Един вид – примирили сме се! Развяли сме бялото знаме и нямаме друга възможност, освен да разчитаме съдбата да бъде благосклонна и като с магическа пръчка да промени всичко онова, което не ни харесва в другия. Де да можеше да стане от само себе си. Щеше да е същинска магия!
Без да изговорим проблемите си, без да си кажем какво ни мъчи – в прав текст и без увъртания, без да сме до болка искрени, проблеми не се оправят. Само се замазват до следващия път. И пак – скандал, секс, скандал, секс, скандал, секс. А действителността си остава същата, даже става все по-зле.
Ще ви дам един пример извън темата, за да ме разберете добре. Това е все едно да имаш рана и да не я промиеш веднага. В началото е малка раничка, но не се ли погрижиш за нея на мига, после става голяма рана. И загазваш. Закъснял си. Не си действал навреме. Малката раничка вече никак не е малка ще ти докара беля!
Имам чувството, че на някои хора им харесва да оставят връзките си на автопилот – някак си не им се занимава да се изправят пред фактите и да се справят с конкретното изпитание в отношенията си. На свой ред искам да попитам – как е възможно да обичаш и да ти е все тая? Да се правиш, че няма нищо, а отлично да знаеш, че не е така.
Любов ли е това, или е навик? Или пък е любов, заклещена в капана на навика? Може би не ви се иска да си задавате тези въпроси, но колкото по-скоро го сторите, толкова по-скоро ще престанете да живеете в заблуда.
Наум си мислиш: „Обичам го, но ми омръзна да не ми обръща внимание!” Не му го казваш. Мълчиш и гаснеш. Огънчето на това страдание започва да пари под твоята лъжичка. И е за твоя сметка. Никой няма да дойде на твоето място. Дори партньорът ти. Той си е той, ти си си ти. Всеки вижда нещата от своя ъгъл. Понякога удобно си затрайваме и се оставяме на навика. Този враг номер едно на любовта. Този убиец на любови. Не ви пожелавам да станете негова жертва.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Сашко от Перник – новият символ на обединението
- Мъж се уважава, жена се обожава
- Скорпион и Близнаци - любов, по-силна от астрологията
- Кралица Елизабет II - една икона за вечност
- Лятото не е сезон, то е безкрай
