Мостът на Лондон падна. В моето съзнание кралица Елизабет II не може да е мъртва. Чета новината и някак си не мога да я асимилирам. Не може да премине през ситото на ума ми. Не може да се превърне в реалност. В момента целият свят говори за това.
Няма тишина, говоренето е част от самия траур, от самото усещане за случилото се, от всеобщия страх от последиците от него, от неяснотата, от незаобиколимата скръб поради краят на една епоха. Точно така – краят на една епоха!
От една страна, нормално е човек да почине на 96 години! От друга страна - това е Кралицата, по дяволите! И с месеци да мълчим, не бихме могли да я измълчим. Тя бе архетипният образ на монарха. Тя бе синоним на думата класа. Силата ѝ бе огромна, наистина огромна и този неин мащаб няма как просто да изчезне от днес за утре. Няма как да се замени. Щафетата ще бъде предадена, но празнината ще остане. В момента лицето на света е знамето на Великобритания. Въпреки всичко, това лице не бива да бъде изкривено в тъжна гримаса.
Ще мине време. Първоначалният шок ще премине. Щафетата ще бъде предадена. Тя вече е предадена. Просто никога няма да е същото. Самият факт, че толкова отдавна англичаните се подготвят по всякакъв начин за този момент, означава, че той не е случаен. Смъртта на кралица Елизабет II е ключов миг в цялата история не само на Великобритания, но и на целия останал свят.
Аз лично се надявам делото ѝ да бъде продължено с достойнство. Защото тя го носеше - това вродено достойнство на високата личност, което не се придобива и не се научава. Или го, имаш или не. Кралицата го притежаваше в излишък. Затова и толкова ще липсва в годините напред и у хората ще остава едно усещане за незаменимост. За отсъствие, което не би могло да бъде пренебрегнато.
Независимо че животът продължава и никой не е вечен, някои личности са икони за вечност. Икони на святото. Образци за нетлението. Примери за духовна висота. Мощни духовни системи. Ужасно ни липсват такива в новото време. Повечето от тях вече не дишат. И няма кой да диша на тяхно място. Но именно те остават завинаги живи. Независимо, че краят им настъпва. Те остават. Те са безсмъртни като онази песен на Sex Pistols. Знаете коя. “God Save The Queen”. Смятам да я слушам дълго. Достатъчно дълго. Почивай в мир, Кралице!
Прочетете още:
- Лятото не е сезон, то е безкрай
- Жената е целувка, която не иска да бъде кратка
- Дарт Вейдър и тъгата зад маската на злото
- Науката да обичаш е изкуството да не нараняваш
- Детето в теб диша - пази го!
- Любовта – едно безкрайно даване
