Мъжете не говорят за пари!

16.05.2019 15:00

Разбира се, че говорят. Помежду си. С бизнес партньорите си. С началника или с подчинените си. С адвоката и счетоводителя си. Всички в крайна сметка говорим за пари, това е нормално, такова ни е битието.

Имам предвид, че мъжете не говорят за пари с жените. Не със съпругите си, там няма как, семеен бюджет. Не и с близките си приятелки, с които могат да споделят някой план или проект. Но никога с жените, които ухажват, към които имат някакви намерения за връзка, които са поканили на ресторант или уикенд.

Още от Авторите

Не обсъждат с какви авоари разполагат или не разполагат. Не се жалват кое колко е скъпо и кое колко струва. Значи, за да бъда по-ясна, представете си как мъжът, който ви е поканил на вечеря, разглежда сметката и мърмори „Леле, това вино от избите на Рокфелер ли го доставят“, „Може ли една порция лефер на скара да е 12 лева“, „Абе тоя сервитьор и датата ли е включил, цъ-цъ-цъ!“ Представихте ли си го? Дано не сте го чували. Бие го само покъртителното „Нали ще си поделим сметката?“

Не ми скачайте, че никой не е длъжен да ви храни и пои. Разбира се, че е така. Но този мъжки индивид те е поканил, настоявал е, може би и вие го харесвате, естествено, че го харесвате, щом сте приели поканата, значи си е направил сметката, още повече, че сам е избрал заведението. И вместо да говори за звезди и любовни възпитани намеци, той смята като елка и бърчи нос, относно ценовата политика. Гениално, а? Само примерче беше това.

Де да знам, наречете ме старомодна, ама някак иначе съм възпитана. Казвала съм за десетте ми лева, дадени от баща ми, които не са за харчене, а за случай, че трябва да си платя сметката и да си хвана таксито, ако някой се опита да навлезе в личното ми пространство, без мое желание. Когато ме поканят на кафе, обяд или вечеря, не поръчвам като невидяла, а аз си правя сметката, според съдържанието на портмонето си.

За пръв път от 83 г. Юпитер и Уран се срещат в Телец: какви изненади очакват всяка зодия
На фокус

В края на краищата не съм отишла да се натъпча, а да разговарям, нали така? Да се опозная или да поддържам връзка. Да съм точно с този човек, защото ми е приятен. И мога да си платя сметката. Във всеки един момент. Ама нали – мъж е срещу мен, нали за мъжа е обидно да не си поема задълженията като такъв, част от които е и да плати кафето, обяда или вечерята на дамата си. Само не казвайте, че не е евроценностно. Само не казвайте, че вече нравите са други. Не, не са.

Мой близък приятел, наполовина на годините ми, обича да казва „Когато нямам пари, си стоя вкъщи.“ Мой близък приятел връстник, от 30 години мрънка, че няма пари, че не може да изхрани сина си (синът е вече около 30-годишен и работи), че един билет за концерт от цели 70 лева няма как да си позволи, та го води приятелка, че животът е толкова тежък и изобщо парите, парите, парите не стигат, не стигат, не стигат… Байгън! „Можем, вика, да си поделим сметката…“ Сметката е две бири. Плащам и двете, а той смотолевя „Като имам пари, ще се реванширам…“ Благодаря съм, да не съм реваншист!

Следващият път като се видим случайно и ме гледа с очи на гладно куче, пак ще платя бирите. НО! В него мъж не мога да видя. Ако че ме ухажва от 40 години. Възпитано ме ухажва, споделя колко му е сметката за водата, как си е спрял парното, изобщо нещастен и несретен е, а докато ми ги разправя тия, аз гледам през прозореца на кафенето седналия отсреща просяк и си мисля, че той има по-голямо достойнство отмъжлето на масата ми – поне стои от сутрин до мрак в дъжд и пек за коматчето.

А жалващият се работи добра професия, ама – все няма пари. То като погледнеш – много малко хора са си насмогнали на харча, ама не окрякват орталъка колко са бедни.

Парите не правят достойнството. Достойният мъж не вади претъпкания си потфейл да плати демонстративно сметката, а я урежда дискретно. Защото Мъжете не демонстрират нито благосъстоянето си, нито липсата му.