Всички нещастни жени си приличат

Всички нещастни жени си приличат
Снимка: iStock

Маргарита Петкова

Всички щастливи семейства си приличат, всяо нещастно семейство е нещастно по смоему. С граф Лев Толстой, който прави това заключение в романа си „Ана Каренина”, аз нямам никакво намерение да влизам в спор. Или да му противореча, опазил ме Бог! Но пък мога да „стъпя” върху неговите думи и да си кажа моите.

Всяка от нас се е чувствала нещастна, това е неизбежно, без значение е поводът. Дали ще ти се счупи нокътя на току-що направения идеално маникюр, или ще те зареже любимия, нещастия дал Господ. Обаче едно е да си нещастна, съвсем друго е да изглеждаш такава. Ау, как си личи изглеждащата нещастно жена! Не, тя в никакъв случай не е задължително (даже напротив!) повехнала, занемарена, некоафирана, ненапарфюмирана, непокачила се на тънки токчета и необлечена шикарно и претенциозно.

Такива неща може да си позволи щастливата жена, която след страхотна будна нощ е прескочила до патисериета отсреща, за да купи няколко топли-топли хрупкави кроасанчета, докато мъжът на живота й е в банята, за да го изненада, преди да се пъхне при него под душа. Има моменти, когато на щастливата жена не й пука как изглежда в очите на другите, защото в очите на любимия е най-красива всякак. Моменти, подчертавам. Нещастната жена не си ги позволява.

Тя си няма това вълшебно огледало, затова прекарва с часове пред най-обикновената амалгама. Развива ролките или шнура на машата, скубе вежди или ги рисува с изумителна чупка, идеща да покаже дълбок поглед, нанася фон-дьо-тен, коректор, перфектна очна линия и три пъти спирала на миглите, докато придаде на очите си съблазнителна примреженост, руж за здраво розовобузо сияние, облича дрехите като втора кожа, изпъчва природните си дадености, напъхва се в менгеметата на зашеметителните токчета и нанася последния слой ярко блестящо червило. Каква осанка, каква красавица, каква дама от класа!

Светът е в краката й, мъжете си чупят вратовете от обръщане, парфюмът й оставя талази от ухание след нея, богиня, ви казвам! Богиня на нещастната женска душа. Ах, женици, не се припознавайте, сетрици, не възроптавайте, че това са глупости, породени от завист, защото не съм първа хубавица, минала съм четирийсетте, които са новите двайсет, като ми отрежат сливиците, краката ми не падат (сливиците ми махнаха, когато бях шестгодишна, пък съм си здраво стъпила на земята), казала съм сбогом на токчетата отдавна и не ми липсват, а къде ми е талията решавам сама.

v
Снимка: iStock

Не завиждам и не зловиждам. Мъчно ми е. Чисто по женски, не по змийски. Честно. Не ме обвинявайте като Алиена в шекспировата комедия „Както ви харесва”, как ще ми вдигнете „и плаща, и гаща”, за да се види, че съм „птица, която сама си цапа гнездото” (цит. по превода на Валери Петров), ох, и аз съм се чувствала толкова нещастна, че ми се е искало да се свия на кълбенце и да изчезна вдън вселената, ама не дават. Трябва да си преживееш нещастията, да си ги изплачеш, да свикнеш с тях, да ги надживееш и да тръгнеш отново. Напред. Щото назад е пустош.

v
Снимка: iStock

Адът, през който вече си преминала, какво ще правиш пак в него? Ще копаеш нов кръг, под деветия? Като си нямаш друга работа – твой избор. Ама онова стихотворение на Дамян Дамянов, дето си го меткате през ден из социалните мрежи, за дъното на пъкъла, от който сам трябва да си направиш стълба, за да излезеш, иска не само копи-пейст, а мисъл. Нямам рецепта за щастие. Няма рецепта за щастие. Всяка сама си я пише, сама си прави лекарството, сама си го изпива. Нали с това започнах – щастливите жени са  различни по своему. Ама им личи. Има сияние около тях, дори когато изглеждат сгрухани под торбите с покупки, хванали ръчичките на дечицата си, или уморено опрели глави в стъклото на последната мотриса.

v
Снимка: iStock

Те знаят, че имат вълшебното огледало, което отразява щастието им да са обичани. От този, когото обичат, който ще ги прегърне и ще приглади падналия  кичур от прихванатата им с халтава шнола коса. Този, който докато прави кафето сутринта, ще вземе отвертчица и ще пристегне винтчетата на шнолата. И щастливата жена ще млясне гальовно по бузата щастливия мъж, мимоходом, свойски, щастливо. Докато нещастната жена седи пред трюмото на тоалетката си в жилището на мъжа, когото не обича, независимо по какви причини (нямат ни чет, ни брой!), или сама в собствения си дом, без мъжа, когото обича (пак нямат чет и брой причините, по които не й се получават желанията!), опитвайки се да бъде красива, изпъчена, от класа. Само че едно е да си от класа, а съвсем друго с класа.

v
Снимка: iStock

Класа имат обичаните жени. Другите са нещастнички от класа. Защото задължително условие е да обичаш себе си, за да могат да те обичат другите. Нещастните жени не обичат себе си. Обич не се купува –  не е скъпа козметика, маркови дрешки, напомпано самочувствие, което се спихва като балон в момента, в който видиш как засияват очите на един мъж, в чиито огледала се отразява образа на най-различната от теб жена – щастливата.

Тя не си измисля хиляди достойнства, стотици предимства и десетки дипломни и следдипломни квалификации. Тя е просто това, което е. Затова е обичана. И не прилича на никоя друга.

v
Снимка: iStock

Още от Маргарита Петкова:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти