Щял да й падне в леглото...

22.02.2019 14:51

За съжаление това е цел на доста жени – да привлекат един мъж, като го подмамят в леглото си. Не за да разглеждат там стари албуми или да си четат приказки за „Лека нощ”.

Никога не ми е било ясно откъде идва тази амбиция и увереност, че падне ли ти един мъж в постелята, значи ти е паднал в ръчичките. За цял живот. Вероятно от времената, когато въпрос на чест и поемане на отговорност е било, ако отнемеш „честта” на едно момиче, да си длъжен да поискаш ръката от баща му.

За да измиеш „позора” от девичето семейство и да запазиш благоприличието на твоето. О, времена, о, нрави, така е било, така вече не е. Но тогава момичетата обикновено са били подложени на прелъстяване, докато сега е бъкано с изкусителки. Знойни, нещастни по своему женчета и женици, с неудачни бракове или с липса на такива, недоволни от това, което виждат в огледалото сутрин, доволни от това, което виждат в огледалото вечер, уморени от битието, недооценени в попрището, сдухани или прясно издухани във фризьорския салон, с пищни или празни деколтета, с амбиции без покритие, нещастни, откъдето и да ги погледнеш…

Някой да е виждал безметежно щастлив човек, освен в психиатричните клиники? Не, нали. Ама пусто щастие, все него жаждаме, все в чуждата паница го търсим, защото не я сърбаме, та ни се вижда мръвката по-голяма и попарата по-вкусна. Нищо ново под слънцето, просто модерни времена.

Сега се счита за нормално да оставиш мъжа си до среднощ с общите ви деца, докато ти с премрежен поглед облъчваш някой мъж, когото искаш да направиш свой.

Щото този, дето те чака вкъщи, се е оказал доста встрани от принца, за когото си го имала, докато си се домогвала до него. Ненаситното човешко око, ненаситното човешко сърце и още по-ненаситните човешки щения. Ама този, дето си си го нарочила, не отвръща на щедро разлятото пред него деколте, на платинените букли и на обувките, от които пухкавите ти крачета преливат като втасало тесто – не губи кураж, жено, постоянството ти може и да бъде възнаградено.

Ще се фръцкаш около него като една ела се вие, превива, ще си готова да му долееш чашата, да му подадеш цигарите, ще хлопаш с мигли и ще кършиш рамене, ще му шепнеш с глас меден загорски, пък току-виж, че той се понапил и… Да, бе, паднал ти в леглото. И какво?!

На другата сутрин ще стане, обладан от физически и душевен махмурлук, може да изпие кафето което си приготвила, може и бързо да си събере дрехите от пода и с неловка усмивка да ти обясни, че закъснява за важна среща и после ще ти звънне непременно. На кукуво лято.

В 90% от случаите точно така се случва. Мъжете са номади, жено, може да полагеруват нощ, че и две-три, ама после просто продължават да препускат. Докато те самите не слязат от коня и не решат да останат в нечии очи, дето като дълбока вода са ги погълнали с непредвзетостта си.

Много поетично се извъртяха изреченията, ама ще гледам да ги оправя. Тоест: мъжът иска да е покорител, а не похитен. Не че не оставя да го прелъстят, това му създава самочувствието на търсения, вървежния, неотразимия, обаче не искай да те уважава, че си се възползвала от слабостта му.

Истинският мъж чудесно знае, че ние, жените, избираме, нооооооо – не по този агресивен начин. Не с тайничката (всъщност крещящо явна) мисъл, че няма къде да ходи, един ден ще ти падне в леглото, а оттам до „ще живеем във колибка, ще си пържим прясна рибка”, е една крачка. Твоя. Негова – с 300 в обратна посока. От мъже съм го чувала, от тях го знам.

Не обичат, пущините, да ги придърпват със сиджимка. Така са направени. Жените пък сме направени нас да ни ухажват, за нас да повдигат планини, в наше име да вървят на Троянски войни и с нашите шалове на шлемовете да участват в рицарски турнири.

Пак е метафорично, мамка му, ама от гледната точка на слабата по презумпция жена, го доукрасявам. А е и светата правда, исторически погледнато.

Отчитам другостта на съвремието, отчитам, че жените сме силния пол, че се бъхтим и преуспяваме, ама изотвътре (нарочно употребявам тази дума) сме нежни и слаби, и колкото да не си признаваме, чакаме си принца на бял кон, някои даже го дочакват. Ама не като се мятат с плонж връз седлото, моля, моля!

Щял да й падне в леглото. Може.

Но ще остане с жената, за която мечтае да занесе на ръце до това легло и на сутринта да й направи закуската. Защото е мъж. А мъжете не падат.