Дали сте оптимист, който вижда света през розовите си очила, които никога не се зацапват, или сте черноглед песимист, който убедено не смъква тъмните очила, през които подозрително оглежда всичко - няма особено значение. И в единия, и в другия случай, е налице проблемът с нереално оцветената действителност.

През 2006 г пасторът Уил Боуен предложи на вниманието на човечеството начин да се промени и да заживее позитивно.

Смисълът на идеята, която с времето се превърна в учебна техника (и в България има поддръжници и последователи) се състои в това 21 дни да живееш без да се оплакваш, без да мрънкаш, без да клюкарстваш и без да недоволстваш.

В преодоляването на негативните навици помага лилава гривна, която трябва да бъде премествана на другата ръка всеки път, когато собственикът й се изкуши да се оплаче, помрънка, поклюкарства или да недоволства.

Местенето на гривната продължава дотогава, докато човек честно не победи самия себе си и не изживее 21 дни без да си губи жизненото време с неконструктивни глупости.

Гривната е лилава, защото този цвят символизира мъдростта.

А 21 дни са необходими, за да може едно действие да се закрепи в подсъзнанието във вид на навик. Поне така считат съвременните психолози.

Известният американски психолог Барбара Хелд пък отдавна критикува явлението, наречено “Тиранията на позитивизма”.

Барбара дава убедителния пример с болестите и казва, че са много малко хората, които се решават да кажат на глас, че да боледуваш, да си лишен от някоя част от тялото, е ужасно трудно. Хората трудно се решават да признаят дори пред себе си, че биха предпочели това никога да не се е случвало с тях.

Въпреки, че по-голямата част от човечеството не би искало да има подобен жизнен опит, пише Барбара Хелд - се издават книги със заглавия от типа на: “Как преживях стреса и какво научих от него”. Едва ли някой някога ще попадне на заглавие: “Как преживях стреса и как нищо хубаво не ми се случи”. “Ние не само сме стресирани, боледуваме и умираме, ами сме задължени и да мислим, че всичко това ни обогатява и развива.”

За щастие, по отношение на болестите поне, стават повече психолозите като Барбара Хелд и Брус Левин, който застъпват идеята, че една от реалните причини за задълбочаване на проблемите на хората в областта на здравеопазването е обичайният съвет към жертвите да променят отношението си към ситуацията. “Погледнете откъм позитивната страна!” - е една от най-неуместните фрази, които могат да бъдат казани на човек, изпаднал в беда.

Ние, съвременните хора, знаем за материализацията на мислите. Както на позитивните, така и на негативните. Разбира се, всички сме забелязали, че негативните мисли се “материализират” значително по-лесно от позитивните. По кой път да вървим тогава?

По възможно най-близкия до реалността, с ясна цел и стратегия за постигането й, без очила. Без розови, но и без черни. Реалността никога не е нито само негативна, нито само позитивна. Както е важно в негативната реалност да се открие урока, да се направят изводите, да се видят възможностите и да се възпита достойното приемане, така е важно и по време на позитивния период в живота да не се изпуска от внимание неговата двойнственост: вероятността да се отпуснеш, да загубиш темпото, да занемариш рефлекса за живот.

Първият закон на диалектиката - законът за единството и борбата на противоположностите гласи: противоположностите съществуват в единство, макар да са взаимно изключващи се, борбата между тях e постоянна и това създава условие за вечно движение, саморегулиране и промяна.

Ето така - не поотделно, а заедно.

Още от Миглена Ангелова в "Колонката на": 

• Защо се провалят бедните хора или направи първата крачка
• Най-важната работа, която трябва да свършим в този живот, е да бъдем себе си
• Да го правиш по твоя си, неповторим начин: най-добрата стратегия за посрещане на Нова година
• Четирите котлона на живота