Да го правиш по твоя си, неповторим начин: най-добрата стратегия за посрещане на Нова година

Миглена Ангелова
Снимка:

Откакто се помня, се опитвам да се спася от дните, нарочени за празници. Много преди да прочета като ученичка оригиналните мисли на сърбина Момо Капор за новогодишната нощ, за писането на новогодишните картички, за новогодишните тоалети, за претоплените новогодишни вечери в ресторантите и т.н. ми се искаше да посмея гласно да се обявя за враг на новогодишните нощи и всичките главоболия, които те създават.

Ето какво имам предвид.

“Къде ще сте за Нова година?” започва да витае в умовете някъде от средата на ноември, че и по-рано. Като че ли от това къде ще се напиеш по случай Нова година зависи просперитета ти през всички дни в нея.

“Къде ще сте за Нова година?” влиза в диалозите между приятели и познати на всички партита и обикновени срещи още от началото на декември. Яко е да си в чужбина. Ако не си, признай, че старата година те е прецакала къде по-леко, къде по-силно.

“Къде ще сте за Нова година?” е начало на дълги спорове, когато отговоря искрено, че не понасям празнуването на Нова година особено по традиционния начин.

Мотивите ми, че не се налага да чакам Новогодишната нощ, за да пътувам някъде, за да  се събера със семейството си или с приятели, или за да отворя любимото си шампанско, или за да облека някаква специална рокля, някак не се приемат. Поне не веднага.

Пробвала съм почти всички видове посрещания на Нова година: вкъщи, в ресторант по местожителство, в ресторант някъде в България, в ресторант някъде в топла страна, на гости и т.н. Суетата, задължителността на доброто настроение, независимо какво става наоколо, готвенето, преекспонираните очаквания, които неизвестно откъде, но винаги се появяват, сладникавите филми за чудесата на Новогодишната нощ, ме бяха направили дългогодишен и заклет враг на Новите години.

Докато преди 15-тина години не открих, че никак не е задължително да следвам общите представи за празнуването на Нова година. Така постепенно вкъщи с децата стигнахме до нашите новогодишни традиции.

Сега ще ви ги разкажа.

Задължителна за приготвяне и ядене на Нова година у дома е пита “Маргарита”. Сигурно я знаете - тестото се разделя на три топки, те се разточват, мажат се с краве масло, аз им слагам и сирене, и кашкавал, навиват се на руло, рулото се усуква, реже се, парчетата се редят в тавата и т.н. Нищо, освен “Маргарита” не е задължително. Ако ни домързи, можем да ядем само пита и плодове.

Задължителни са чашите за вино, които трябва да се счупят. Да, да. Купуваме ги специално и ги чупим на терасата малко след полунощ. Излизаме един по един. Казваме какво искаме или не искаме (или и двете) да ни се случва нататък в живота, изпиваме виното, казваме: “Да бъде” и трошим чашата със замах. Умирам за този момент. Парчетата се метат по светло на следващия ден от когото не го мързи.

Задължителни са трудностите по пътя към получаването на подаръците. Там вече всеки е свободен да измисли каквото си реши: анаграми, шифрограми, бесенки, специални скривалища и карти към тях - всичко зависи от фантазията и това доколко искаш да затрудниш близкия си човек, който трябва да се потруди, за да си получи подаръка. Около Нова година на мен дори прилични стихчета-гатанки ми идват наум, с всички необходими рими. Но само тогава.

Задължителни у нас са специалните късмети. Сега ще обясня. Всеки, абсолютно всеки, получава пет еднакво нарязани листчета хартия, на които трябва четливо да напише пет оригинални пожелания. Сгъваме ги еднакво и ги разбъркваме в една голяма купа. Тази купа се предава от човек на човек пет пъти, докато не се изтегли и последното пожелание. Повярвайте, колкото са по-оригинални пожеланията, толкова е по-смешно. Според правилата, изтегленото не се разменя, най-малкото не безплатно. Обикновено тези пожелания се сбъдват. Ние си ги пазим в надписани пликове и ги отваряме в следващата Новогодишна нощ. Правим нещо като инвентаризация.

Задължително на първи януари, който когато усети, че има желание, пише благодарности на отишлата си година, с точно описание на причините за благодарностите - какво го е зарадвало, какво е постигнал, какво е научил и формулира желанията си за следващата година.

Тези писма до себе си се затварят в плик, върху който се надписва името на автора и годината. Пазим ги в красиви, специални кутии. Тази дейност отнема около час, а радва сърцето години наред.

Не зная дали ще си харесате нещо от тези споделени редове, но аз съм убедена, че нито мястото, където ще посрещате Новата година, нито сложеното на масата, нито дори хората около нея в конкретния момент имат онова значение, което има личното усилие да погледнеш вътре в себе си.

Да надникнеш и нещо да оставиш, друго да поизхвърлиш, трето да набележиш за оптимизация. И едва ли има по-подходящ момент за това от нощта, в която една година си отива, за да дойде следващата и отново да се завърти въртележката на дните.

Припомнете си още:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кой е любимият ви герой от "Приятели"?

Оферти