Има дни, на които любовта се продава в опаковки. С рози, балони, плюшени мечета и обещания, които траят точно колкото вечерята. Свети Валентин е такъв ден. Не защото е лош. А защото често бива използван като заместител. За липсващо присъствие. За неизговорени думи. За отсъстващи действия през останалите триста шестдесет и четири дни. Любовта обаче не живее в календара. Тя не се появява по график и не изчезва след полунощ. Любовта е избор. Всеки ден. Без публика. Без повод.
Истинската любов не чака дата, за да се прояви. Тя се вижда сутрин, когато някой избира да остане, въпреки умората. В жеста да се интересуваш, когато нямаш сили. В решението да бъдеш честна, дори когато истината е неудобна. Любовта не е спектакъл. Тя е постоянство. Не е голям жест, а много малки, подредени един след друг. И точно там се разпознава. В това дали си избрана и на 15 февруари. И на 3 юни. И в обикновен вторник, в който нищо не се случва.
За много жени този ден носи напрежение. Очакване. Сравнение. Поглед към чуждите маси, чуждите букети, чуждите снимки. И някъде там се губи смисълът. Защото любовта не е това, което другите показват. Тя е това, което ти усещаш, когато си сама с човека до себе си. Когато не се налага да се доказваш. Когато не се страхуваш да кажеш какво мислиш. Когато тишината не е празна, а пълна. Ако имаш това – нямаш нужда от дата. Ако го нямаш – датата няма да го създаде.
Любовта е избор да не бягаш, когато стане трудно. Избор да говориш, вместо да мълчиш от гордост. Избор да бъдеш там, дори когато не получаваш веднага. Тя не е емоция, която те връхлита. Тя е решение, което взимаш отново и отново. И ако някой е с теб само когато има повод – това не е любов. Това е присъствие по случайност. Любовта не идва с изискване да бъде доказвана. Тя се доказва сама – с постоянство.
Четиринайсети февруари може да бъде красив ден. Но само ако не е единственият. Само ако е продължение, а не компенсация. Само ако зад него стоят избори, направени тихо, без аплодисменти. И ако днес се питаш какво означава този ден за теб, отговорът е прост: любовта не е това, което получаваш днес. Любовта е това, което остава утре. И още нещо, което повечето пропускат: изборът за любов не е еднократен. Той се прави и в дребното. В начина, по който някой ти говори, когато е ядосан. В това дали те пази пред други хора. В това дали помни дребните ти страхове и ги щади, вместо да ги използва. Там е истинската стойност. Там е разликата между жест и грижа.
Прочетете още:
- Тапетите на Edna.bg за ФЕВРУАРИ 2026 носят усещане за ново начало, чиста страница и тихо
- Цветана Манева: „Любовта е най-великото чувство, но не е за всеки“
