Личната градина на изобилието

г
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Сигурно сте виждали градини на дзен – манастири. Поне на снимки.

Деликатно изящество, фина подредба на всеки елемент, идеални алеи, по които сякаш никой не пристъпва, толкова ясно са очертани, докоснатите сякаш с перо на ангел успоредни линии и концентрични кръгове по пътеките между цветята от фин  чакъл.

Беше ми попаднал преди време филм за това как дзен-монасите от някакъв манастир в Киото всяка сутрин, следобед, на заздрачаване минават с едни специални гребла по тези пътеки. Бавно, спокойно, постоянно възстановяват реда и хармонията в градината. Правят го още от средните векове. По един и същи начин. Не само, за да поддържат и запазят красотата на градината, а за да създават съвършенство всеки ден.

В малък, но постижим мащаб, хаосът се овладява, материята се въвежда в рационален ред и всичко застава на правилното си място. Отвъд оградите на дзен-манастира и неговите градини, винаги ще има хаос, но вътре – в това миниатюрно на фона на целия външен свят пространство, човешката воля за хармония и съвършенство може да бъде победител.

Докато хвърлях едно око на документалния филм и се занимавах с разни домашни неща, си мислех, че всички имаме нужда от свой вариант на дзен-градина: пространство или творческа дейност, създадена от нас самите опция да упражняваме ежедневно стремежът си към съвършенство. Може дори да се съсредоточим в подреждането на един шкаф за пране, или да редим пъзел, да създадем едно-единствено ъгълче в стаята, изпълнено с ред и красота. Но да отдаваме всеки ден време на това пространство или дейност.

г
Снимка: Thinkstock

Творците сред вас ще кажат – всеки ден го правя. Хенд-мейд артистите също ще споделят – ами да, затова съм избрала това да работя. Не това имам предвид. Идеята не е да бъде онова, с което си изкарваме хляба, дори да го обичаме. А нещо съвсем различно. Нещо което тотално ще ни откъсне от неизбежната необходимост нашия творчески акт да участва в пазарното състезание. Но ще ни помогне да влезем в онова дзен – състояние, в което реда, който внасяме навън, постепенно подрежда и вътрешния ни свят. Именно затова си представих, че може да е шкаф за пране, бельо, дрехи, аксесоари. Нещо, което ще постави на правилните места интуитивното ни усещане за „всяко нещо на местото си“.

г
Снимка: Thinkstock

Нали знаете, че когато някой друг ни подреди нещата, винаги не можем да си намерим онова, което ни трябва. Често съм си мислела, че личното усещане за ред е точно толкова индивидуално, колкото пръстовият отпечатък. Наблюдавам го включително, когато пътуваме заедно с моите приятелки. Понякога дори такава дреболия като „къде е солницата?“, може да се превърне в търсене на съкровище. Който и да я потърси, я открива на неочаквано за него място, по простата причина, че някой друг я е сложил някъде, където според неговата преценка е „правилно“. В повечето домакинства, ножицата е един такъв предмет. Никой, освен онзи, който я е ползвал последно, не може да се досети къде би могъл да я е пъхнал друг член на семейството.

г
Снимка: Thinkstock

Когато настаних синът ми в студентската му квартира, подредих всичко по чекмеджета, както смятах, че е логично и лесно. След три месеца чекмеджетата бяха такъв хаос, че само ги отворих и затворих, за да не ми стане лошо. После се премести в друга стая, а след време се върна в старата си обител. Сега, когато му отворих чекмеджетата, с огромна изненада установих, че в тях има ред. Тотално различен от моето първо подреждане. Но това е неговия ред. Той го е създал и за мое огромно учудване дори си го поддържаше. Спомних си за бараката с инструменти на дядо ми. И за всички мъже, които си имат свое пространство – гараж, стая, пристройка в двора. На жената може да й изглежда пълен хаос неговото място, но той си знае всяко винтче, пиронче, длето, отвертка или чук къде е. И след като е прекарал своето си време там, е по-спокоен да се завърне и настани в столовата и на дивана, насред реда на жената.

г
Снимка: Thinkstock

Сетих се и за градините на монасите. Начинът, по който ти избираш да подреждаш своите неща и преценяваш, кои са правилните места за тях, е твърде индивидиуален, но само ако си го създадеш сам, може да ти е спокойно в личното ти пространство. Да изпитваш усещането, че се прибираш в своя дом, да взимаш житейските решения, които ти отиват. Лично на теб.

г
Снимка: Thinkstock

Забелязах и друго - когато се грижим ежедневно за тази лична градина, колкото и малка да е тя – за своето малко пространство на индивидуалната представа за абсолютното съвършенство, автоматично ставаме и по-толерантни към хаоса отвън или към всеки външен ред, чиито правила не са ни много ясни.

г
Снимка: Thinkstock

Когато вътрешният свят е подреден, външният не те товари и изнервя. Личното пространство е личният олтар. И в едно семейство е много важно всеки да го има. Тогава мирът и разбирателството по-лесно се постигат.   

г
Снимка: Thinkstock

Още:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кой е любимият ви герой от "Приятели"?

Оферти