Личната градина на изобилието

г
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Сигурно сте виждали градини на дзен – манастири. Поне на снимки.

Деликатно изящество, фина подредба на всеки елемент, идеални алеи, по които сякаш никой не пристъпва, толкова ясно са очертани, докоснатите сякаш с перо на ангел успоредни линии и концентрични кръгове по пътеките между цветята от фин  чакъл.

Беше ми попаднал преди време филм за това как дзен-монасите от някакъв манастир в Киото всяка сутрин, следобед, на заздрачаване минават с едни специални гребла по тези пътеки. Бавно, спокойно, постоянно възстановяват реда и хармонията в градината. Правят го още от средните векове. По един и същи начин. Не само, за да поддържат и запазят красотата на градината, а за да създават съвършенство всеки ден.

В малък, но постижим мащаб, хаосът се овладява, материята се въвежда в рационален ред и всичко застава на правилното си място. Отвъд оградите на дзен-манастира и неговите градини, винаги ще има хаос, но вътре – в това миниатюрно на фона на целия външен свят пространство, човешката воля за хармония и съвършенство може да бъде победител.

Докато хвърлях едно око на документалния филм и се занимавах с разни домашни неща, си мислех, че всички имаме нужда от свой вариант на дзен-градина: пространство или творческа дейност, създадена от нас самите опция да упражняваме ежедневно стремежът си към съвършенство. Може дори да се съсредоточим в подреждането на един шкаф за пране, или да редим пъзел, да създадем едно-единствено ъгълче в стаята, изпълнено с ред и красота. Но да отдаваме всеки ден време на това пространство или дейност.

г
Снимка: Thinkstock

Творците сред вас ще кажат – всеки ден го правя. Хенд-мейд артистите също ще споделят – ами да, затова съм избрала това да работя. Не това имам предвид. Идеята не е да бъде онова, с което си изкарваме хляба, дори да го обичаме. А нещо съвсем различно. Нещо което тотално ще ни откъсне от неизбежната необходимост нашия творчески акт да участва в пазарното състезание. Но ще ни помогне да влезем в онова дзен – състояние, в което реда, който внасяме навън, постепенно подрежда и вътрешния ни свят. Именно затова си представих, че може да е шкаф за пране, бельо, дрехи, аксесоари. Нещо, което ще постави на правилните места интуитивното ни усещане за „всяко нещо на местото си“.

г
Снимка: Thinkstock

Нали знаете, че когато някой друг ни подреди нещата, винаги не можем да си намерим онова, което ни трябва. Често съм си мислела, че личното усещане за ред е точно толкова индивидуално, колкото пръстовият отпечатък. Наблюдавам го включително, когато пътуваме заедно с моите приятелки. Понякога дори такава дреболия като „къде е солницата?“, може да се превърне в търсене на съкровище. Който и да я потърси, я открива на неочаквано за него място, по простата причина, че някой друг я е сложил някъде, където според неговата преценка е „правилно“. В повечето домакинства, ножицата е един такъв предмет. Никой, освен онзи, който я е ползвал последно, не може да се досети къде би могъл да я е пъхнал друг член на семейството.

г
Снимка: Thinkstock

Когато настаних синът ми в студентската му квартира, подредих всичко по чекмеджета, както смятах, че е логично и лесно. След три месеца чекмеджетата бяха такъв хаос, че само ги отворих и затворих, за да не ми стане лошо. После се премести в друга стая, а след време се върна в старата си обител. Сега, когато му отворих чекмеджетата, с огромна изненада установих, че в тях има ред. Тотално различен от моето първо подреждане. Но това е неговия ред. Той го е създал и за мое огромно учудване дори си го поддържаше. Спомних си за бараката с инструменти на дядо ми. И за всички мъже, които си имат свое пространство – гараж, стая, пристройка в двора. На жената може да й изглежда пълен хаос неговото място, но той си знае всяко винтче, пиронче, длето, отвертка или чук къде е. И след като е прекарал своето си време там, е по-спокоен да се завърне и настани в столовата и на дивана, насред реда на жената.

г
Снимка: Thinkstock

Сетих се и за градините на монасите. Начинът, по който ти избираш да подреждаш своите неща и преценяваш, кои са правилните места за тях, е твърде индивидиуален, но само ако си го създадеш сам, може да ти е спокойно в личното ти пространство. Да изпитваш усещането, че се прибираш в своя дом, да взимаш житейските решения, които ти отиват. Лично на теб.

г
Снимка: Thinkstock

Забелязах и друго - когато се грижим ежедневно за тази лична градина, колкото и малка да е тя – за своето малко пространство на индивидуалната представа за абсолютното съвършенство, автоматично ставаме и по-толерантни към хаоса отвън или към всеки външен ред, чиито правила не са ни много ясни.

г
Снимка: Thinkstock

Когато вътрешният свят е подреден, външният не те товари и изнервя. Личното пространство е личният олтар. И в едно семейство е много важно всеки да го има. Тогава мирът и разбирателството по-лесно се постигат.   

г
Снимка: Thinkstock

Добави ни в предпочитани източници в Google

Най-нови

Хороскоп за деня

Какъв е твоят асцендент

Edna пита · Интервю с...

Оферти