Кали
В края на месец август нашият автор Кали ни предлага една малко по-различна своя Колонка в Edna.bg. И тъй като знаем, че обичате и се наслаждавате не само на проза, но и на стихове, ви представяме нейния нов текст в рими (бел. ред.)
Леко (Живот в четири сезона)
Леко стъпвам, да не чуят. Чуят ли ме, може да ме видят.
Може даже да завидят, затова, че ми е леко.
Пролет. Лекичка ми е храната, а от нея и килата.
Щом на тялото е леко, леко му е на сърцето.
Леки дрехи, лек парфюм, леко е и в моя ум.
Няма много да му мисля, да не ми тежи,
че въобще не ми харесва тежка мисъл да ме бремени.
Леко пролетта минава, не обичам да се бавя.
Леко стана ми студено, искам лято нажежено.
Лято. Леко стъпвам във вода дълбока,
Как харесвам да съм леко мокра.
Леки хора, леки диалози, леки чувства, леки пози.
Леко вино, лек табак, лек мерак на лек матрак.
Май че леко ме напече. Взе да ми омръзва вече.
Лек рефрен и кратка песен. Ето, че настъпва есен.
Есен. Леко стъпвам по листата, да не си бода краката.
Лека болка ме научи, ако стъпвам тежко, лошо ще се случи.
С чанта лека във ръка и приятел под ръка,
леко ми минава есента - леко дръзка, леко по така.
Питието още ми е леко, трудно е да стигнеш до сърцето.
Леко слушам, не говоря, леко ми е да не споря.
Лека музика да слушам, в нещо леко да се сгуша.
Есен е, чудесно време! Леко взе да не ми дреме.
Леко давам на заето, по е леко на сърцето .
Зима. Стъпвам леко по снега – в него има красота.
Лека искам да съм толкова сега, да не ме усеща даже и снега.
Да не го утъпквам, да не го съсипя, никой да не ми върви в следите.
Лек снежец да ме посипе – сякаш звезден прах в косите.
Снежна приказка, уви! В унес лек съм може би.
Искам леко след мечтите да се понеса...
Лека нощ от мен сега, леко ми е и ще спя!
* * *
Прочетете още от Колонката на Кали в Edna.bg:
Има много като теб, но точно ти ми липсваш
Пишете на Кали на edna@netinfocompany.bg.
