По повод празника ви припомняме този текст на Лилия Дюлгеров от архива на Edna.
Повечето семейства имат по някоя знаменита история, която на всеки празник се разказва отново и отново. И въпреки че всички я знаят дума по дума, разказването ѝ се е превърнало в традиция, без която празниците не биха били същите.
Нашето младо и скромно семейство, състоящо се от мъжа ми, детето и аз, също имаме такава случка, която е достатъчно епична и смехотворна, че да се превърне във фамилна легенда.
Нека не бъда егоист, а ви я споделя.
Беше декември 2017, навечерието на първата ни Коледа като съпрузи. Приятно ни гъделичка радостта, че ще бъдем заедно само двамата, в уюта на малкия ни дом и ще можем да устроим празниците така, както на нас ни се иска. Аз въодушевено мисля какви ще са празничните гозби, сред които задължително присъстват традиционните нашенски сарми, погача и т.н.
Мъжът ми обаче развълнувано съобщава, че столът в офиса им предлагат на служителите да си купят традиционни датски коледни ястия на преференциални цени. За справка това са сладникаво и меко червено зеле за гарнитура на печено свинско, скариди, картофи и класиката – патица.
Ние решаваме, че можем да разнообразим с малко местна екзотика и се спираме на патката. В описанието е подчертано, че това е екологична френска патица, прекарала живота си щастливо и съвсем хуманно “подготвена” да обогати празничните ни трапези и гладни стомаси.
Аз, като една практична жена, която не е готвила никога през живота си толкова голямо пернато животно, но имаща идея колко е трудоемко, изрично питам мъжа ми тази патка сготвена ли ще я купим или сурова? Той без колебание заявява “Е, сготвена, разбира се!”
И така, спокойна за коледното меню, аз съм в щастливо очакване на добре изпечена патица, с хрупкава коричка, която просто да сервирам на масата, без никакви излишни усилия.
В последния си работен ден преди Коледа мъжът ми се прибира вкъщи и още от вратата забелязвам физиономията му, която красноречиво казва “Нещо малко сгафих”.
Както вече се досещате, патката се оказа толкова сурова, сякаш до преди малко е крякала на френски по двора. Лицето ми се изопва, а гневът започва леко, но сигурно да клокочи в мен, защото никак не ме блазни мисълта 25 декември да го прекарам около фурната в печене на птица. Отделно от това изпитвам страх пред високата вероятност да съсипя месото, след като никога досега не съм готвила такова и нямам идея как да подходя.
Истинската паника обаче настъпва, когато с ужас се замислям тази патица изобщо почистена ли е и готова за фурната, или трябва ние да я подготвим. Настава смут и обвинения започват да прехвърчат между двама ни, но разумът надделява и с готовност започваме да търсим видеа в YouTube как се чисти патка.
Говорим си за...
Тук вече навлязохме в една нова вселена, където всичко започва от самата подготовка за отстрелване на патицата. Обяснения за сезони, пушки, сачми, ловни кучета и какви ли не други подробности, след това отрязване на главата, скубане на пера и вече същинската част – почистване на вътрешностите, което се случва задължително с ръкавици и с трите основни пръста на ръката (показалец, среден и безименен) свити по конкретен начин.
Вече леко ни призлява и си мислим, че може би ще е най-добре да оставим патицата на котката тя да се оправя с нея, когато все пак решаваме да надникнем в “продукта”.
Разбира се, хората, които имат опит с подобни птици и кулинарни подвизи, са наясно, че никой няма да ти продаде обезглавена и оскубана от перата патка, без да е почистена отвътре. Но аз и съпругът ми сме израснали, гледайки патици на картинка или най-много в някое езеро.
Затова с огромно облекчение установихме, че птицата е готова директно да ляга във фурната и да се пече, като от вътрешностите беше оставено само сърцето и шията, които нашата разглезена и вероятно тъпа котка категорично отказа да яде.
Аз вече бях изчела над 10 рецепти как се готви коледна патица, като всяка следваща ми се виждаше по-сложна от предишната, а за да бъда честна, нека кажа, че никак не обичам сложните неща. Колкото по-лесно, толкова по-добре.
Затова само я намазах с бърканица от мед и портокали (може и да съм сложила малко соев сос), смело реших да тикна каквото остана от изстисканите цитруси вътре в патицата и я сложих да се пече на решетката на фурната, като отдолу оставих тава за събиране на мазнината. Периодично поливах с мазнината и на два-три пъти обърнах, че да се изпече по-добре и трябва да ви кажа, че за близо 3 часа ястието беше готово (очаквах да отнеме 4-5).
Стана толкова вкусно и крехко, че изядохме почти всичко на един път! Не можех да повярвам на кулинарния си късмет, затова следващата година смело купихме отново патица (френска, разбира се), която возихме с нас до наетата за празниците вила в гората, само за да установя, че не мога да я сготвя като първия път… Не че не я изядохме, но далеч не беше толкова вкусна, както предишната.
Тази година обмислям отново да се пробвам с печене на едри птици и току виж боговете на готвенето са благосклонни и ми се получи крехко и сладко, че да си кажа “ех, колко съм добра!”.
Но нищо не може да се сравни с вълнението от онази първа наша Коледа с трескавия въпрос “А как се чисти патка!?”, за което съм убедена, че и децата, и внуците ни ще слушат дълги години, докато тотално им втръсне. Все пак традициите са именно за това – да радват, дори и когато стават досадни и изтъркани. :)
Още от автора:
- Тиха нощ, свята нощ?! По-скоро пълна лудница
- Една от много: майка без време за себе си
- Има два типа хора - пчели и мухи. Ти от кой си?
- Сама, но не самотна или как да бъдеш щастлива със себе си
- Кога жените започват да харесват “чичковци”?
