Представи си, че знаеш езика на пчелите и мухите и в някой слънчев летен следобед сте се заговорили. Питаш първо пчетала: “Как ти е денят досега? Какво се случва с теб?”
Тя ще ти отговори така:
Събудих се още с първите слънчеви лъчи, потърках пипалата си, разперих криле и литнах моментално към цветните полета. Толкова много цветя ме очакваха да ги посетя, да вдъхна дълбоко аромата и да се изкъпя в прашеца им. Не усетих как времето минава и денят преваля, толкова бях погълната в работата си. Всички тези цветове, аромати! Беше зашеметяващо. Нямам търпение утре денят да започне пак.
После се обръщаш към мухата със същия въпрос и тя ти казва:
И аз станах в ранни зори и започнах да обикалям, но какво да видя! Навсякъде само боклуци и екскременти. Нищо по-различно от тях не видях, но пък миризмата им беше ужасна. Целият свят е заринат с боклуци и не виждам как бихме могли да се отървем от тях. А утре ще трябва да обикалям отново и да търся нови отпадъци и изпражнения… егати животът!
Тази кратка притча ми я разказа една колежка и приятелка, докато си говорихме как има хора, които винаги виждат лошото и успяват да намерят за какво да се оплакват, докато други ще видиш винаги усмихнати и в добро настроение.
Истината е, че нищо не е абсолютно черно или бяло, както и че няма как да си постоянно нахилен като тиква. Но пък негативните мисли действат като черна дупка, която те засмуква в бездната си и не ти позволява да излезеш на повърхността.
Лошите мисли, оплакването и вживяването в образа на жертва действат като наркотик – колкото повече се оставяш на тяхното влияние, толкова повече зависим ставаш, докато в един момент животът ти е изцяло подчинен на тях. И никак не се чувстваш по-щастлив или успешен.
Освен това те са и заразни, също като прозявките.
Изисква се повече сила на духа и увереност, за да отвърнеш с усмивка на намръщеното изражение или пък да не се поддадеш на зададения тон за мрънкане. Когато се усетиш повлиян от негативните нмастроения или думи на околните, замисли се за пчелите и мухите.
Най-лесно е да намериш за какво да се оплачеш или още повече – да обвиниш някой друг за твоето лошо настроение или несгоди, които изпитваш. Винаги е по-удобно да намерим причината извън нас, защото така се освобождаваме от отговорност. Не искаме да си признаем, че причините не се коренят никъде другаде, освен в нас самите.
Защото всяка ситуация има различни страни, от които да бъде погледната, съответно да се намери различно решение за създалия се проблем.
Ако плановете ти се провалят поради независещи от теб причини, не съжалявай и не се ядосвай, а си направи нови.
Ако много силно се опитваш да направиш/получиш нещо, а то все не става, спри се, поеми дъх и се откажи. Явно не е сега моментът, няма смисъл да се тормозиш излишно, ще опиташ пак по-късно или ще откриеш нова цел.
Винаги имай наум, че не си заслужава да обръщаш внимание на негативното, лошото, тъпото, дразнещото или пък да хабиш енергията си в мрънкане. Ще спечелиш много повече, ако стоиш на положение и не си позволяваш да се принизяваш на нивото на боклуците, а останеш с красива усмивка и горда осанка, къпеща се в цветните ухания на доброто насторение.
Защото мухи има прекалено много и никой всъщност не ги харесва, докато пчелите с право се приемат за безценни.
Още от Лилия Дюлгеров:
- “Чакай да си изгладя косата” или глупостите, които правихме едно време
- Кога жените започват да харесват “чичковци”?
- Как приятелките ти се превърнаха в това? 7 вида на типичната фейсбук-жена
