Никога не съм оценявала толкова високо времето си сама, както откакто навлязох в 30-те си години.
Да имаш възможността да се разходиш из центъра на града в компанията единствено на себе си, да седнеш на обяд сама, да пиеш кафе или дори да идеш на кино без компания ми се виждат като абсолютните удоволствия.
Говорила съм по темата с приятелки и не мога да не отбележа, че разбиране срещам в тези, с които сме на сходни години. Или иначе казано – колкото по-млади, толкова повече не разбират теорията ми за безценните мигове сам.
Това обаче е напълно разбираемо.
Преди години имах чувството, че не съм способна да се храня без компания на публично място, какво ли остава пък да седна на кафе. Мислех, че всички ме гледат и най-вероятно съжаляват. Постепенно обаче “Старбъкс” и Кари Брадшоу започнаха да стават популярни, а с тях и идиличният образ на модерната дама, застанала пред лаптопа си в уютно кафене в компанията единствено на чаша лате.
Това е чудесно, но няма нужда нещо да става модерно, че да оценим позитивите му. Особено когато става дума за личностното ни развитие. А повярвайте ми, да можеш да оставаш насаме със себе си и това да ти носи удоволствие, е крайъгълен камък в изкуството да се обичаш.
Колкото повече се наместваш и “улагяш” в кожата си или иначе казано – се утвърждаваш като пълнокръвна личност, толкова по-често търсиш диалог с вътрешното ти Аз. Именно то може да ти даде най-добрите съвети, напътствия или успокоение. По-добре от всеки хороскоп може да ти каже какво те очаква през днешния ден и какво да направиш, за да държиш щастието в ръце.
И само, ако избягаш от шумотевицата на гласовете на другите, можеш да чуеш вътрешния си глас и кога той те предупреждава, че е време да обърнеш внимание на себе си.
Това умение на вслушване в себе си не се изгражда от днес за утре, даже смея да кажа, че са нужни години на старание, за да се придобие.
А хората сме социални животни и често ни е трудно да повярваме, че самотата не означава самотност, както и че чувството на празнота, меланхолия и дълбока липса на нещо, чието име не знаем, но отчаяно търсим, можем да изпитваме дори и когато сме непрестанно заобиколени от хора.
Интересното е, че пренасищането със социални контакти действа като празните калории в храненето – поел си толкова много, но нито се чувстваш по-добре, нито се е отразило положително върху живота ти, даже напротив. Несигурността и самотността се трупат като пластове дебелина под кожата, докато в един момент не се усетиш така притиснат от тях, че не можеш да поемеш нормално въздух.
Тогава имаш нужда от спешна диета, за да си върнеш свободата на движението и лекотата на дишане. А какво е диетата, освен налагане на лишения, в случая – намаляване на излишните контакти, срещи и не винаги смислените разговори с хора.
Постепенно започваш да “отслабваш” и да се разделяш с чувството на неудобство от появяването някъде сам, а напротив – наслаждаваш се на това усещане и го търсиш все по-често. Защото си установил, че така не само ти е по-добре, но и виждаш по-ясно кои са хората, които искаш да имаш около себе си. Даваш си сметка, че нямаш нужда да бъдеш придружен от кого да е, а от точно определени личности, които ти носят радост и в чиято компания харесваш повече себе си.
Правилните хора “дърпат” точните струни в душата ни, но първо трябва да сме способни сами да композираме химна на личното си щастие.
Още от Лилия Дюлгеров:
- “Чакай да си изгладя косата” или глупостите, които правихме едно време
- Кога жените започват да харесват “чичковци”?
- Как приятелките ти се превърнаха в това? 7 вида на типичната фейсбук-жена
