Два пъти през годината сме подложени на сериозно изпитание. И то изпитание на вярата ни.

Единият път на Рождество Христово. Тогава вярата така ни връхлита в мразовитите дни! Но пък ни напуска по-плавно. Преминава в елха, в Новогодишна нощ, в края на ваканцията и първата декемврийска сметка за отопление. Зимната вяра е далеч по-лежерна от пролетната, от великденската вяра.

На Великден eлха няма! Има козунак!

Но козунакът така се припокрива с Възкресението на Христос, че наистина се получава омразният йо-йо ефект. От силно вярващи, с последната трохичка от козунака забравяме вярата. Обезверяваме се! Започваме да мислим за досадния делник и дали има останали стаи на Халкидики... ама на първия ръкав.

И йо-йо ефектът е толкова силен, че когато дойде денят на Светите братя Кирил и Методий, вярата все още не успява да се върне. Голям празник, за съжаление го свързваме повече със стихчето, което детето трябва да научи за училище...

Именни дни, кръщенета, сватби, погребения – цяла година споменаваме името на Господ, но без да го чуваме.

Слава Богу, на него това не му е важно. И изобщо не исках да говоря за това. А за онзи ефект, чието заглавие е по-добре да не споменавам в сайт за жени. Името му е нещо като на Волдемор от Хари Потър – забранено. И все пак йо-йо.

За да се предпазим от него във вярата, може би трябва да действаме, както при диетите. Целогодишно, всекидневно и винаги да се храним нормално, тогава ефектът няма да дойде. Така е и с вярата. Ако я имаме винаги, ако постоянно си я поддържаме – ще си я имаме вечно. Когато се опитваме да я получим в огромни количества с ръчно омесен козунак, тогава йо-йо ефектът ни застига.

Козунакът и добре да живее, се изяжда.

А всеки ден да месим козунак е немислимо в забързаното ни ежедневие.

Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google