Така започват приказките, но това не е приказка. Въпреки че много неща по темата са изприказвани и ще се изприказват. Жените говорят за мъже, мислят за мъже, обичат мъже, мразят мъже, зависи кой как е влязъл или невлязъл в живота им, в мислите им, в сънищата им и мечтите, ако щете.
Жената бленува (овехтяла дума, ама точна) за истински мъж. Колко истински, тя си знае, според мерките и критериите. В общи линии – да съвместява в себе си нейните въжделения. Не своите. И тук захапваме ябълката на раздора, без да се замислим, дето тя може да е отровна. За очакванията ни. Щото ние очакваме. Грабнали най-голямата кошница на желанията си за щастие, която да препълним с щедрите плодове, които някой е набрал единствено за нас. Може да ни се получи. Случва се. За месец, за година, за цял живот. Може, казвам. И дай Боже всекиму.
Ама обикновено пропускаме, че всеки плод е със срок на годност, дори в началото да ни се чини съвършен и вечен. Не става, майката натура не дава. В някой се крие червейчето на съмнението, което утре ще се превърне в гаден лигав дъждовник, чак гнус да те хване, друг ще се търкулне и вместо лъскавата повърхност, ще оголи сбръчканата си половина или гнилата си сърцевина, трети ще изпадне при случаен сблъсък с околната среда, четвърти сами ще изхвърлим, защото не е в тон с цвета на дрехата ни, пети някоя чужда ръка ще грабне, преди да сме се усетили… И ще се окажем с разплетена кошница.
Да, можем да си вземем нова. Дано да е по-малка, ако сме си научили урока, че голямата кошница трудно се пълни. А през всичкото време ще въздишаме какви мъже е имало едно време. Кое време? Това, за което сме чели в романите или сме гледали по екраните? Ох, да бе! Спомням си как седяхме със зълва ми, вперили очи в Юл Бринър, Стийв Маккуин и Чарлз Бронсън, докато течеше патакламата в лентата „Великолепната седморка“. „Ох, бе каке, къде са тия мъже?!“, изпуфтях аз, а тя възкликна отчаяно „Убиват, кака, убиват гииии!“ Смешно си е.
Бабите ни са въздишали по Рудолфо Валентино (мале толкоз брилянтин на мен ми причинява киселини), ние се втелявахме по Рет Бътлър и Джей Гетсби, дъщерите ни примираха по Брад Пит, внучките ни знам ли по кого ще се захласват. Само дето това са литературни герои и актьори, които влизат в роли. В живота такива няма.
В живота има нормални негероични мъже и всяка от нас търси такъв, около когото не се тълпят обожателки, дето всеки момент ще й го грабнат под носа. Само за нея си. Да, нека й завиждат, това е приятно, ама той да има очи само за нея. Това е Мъжът на Жената. За вечни времена и докато свят светува.
Та вземете си най-малката кошничка, в която се побира една-единствена ябълка – тази, съставената от две половинки, които идеално си пасват. И да ви е сладко времето!
