Не!
Един живот изобщо не ми стигна да те дообичам...
***
Искаш ли да знаеш нещо? Полазват ме тръпки, когато те мисля.
Сънувам кошмари, когато без тебе заспивам, а ти просто си в другата стая.
Когато се виждам в очите ти, грея от щастие – знам, че ме гледаш.
А щом ги затвориш – в миг и живецът във мене угасва.
Може ли да си поискам нещо?
Да заспивам винаги първи,
а ти преди мен да се будиш…
Жестоката мисъл, че чудя се, ако те няма,
искам ли в празния свят аз без теб да остана,
виновен до болка ме кара да бъда. Но в същото време
ехти ми в ушите гласът ти и гадната мисъл отвява:
я, се стегни, аз съм до теб и съм жива и здрава!
***
Белязан с поредния сън се събуждам – липсваш отново до мене.
Ехото в миг отшумява – тъга от реалност в гръкляна засяда.
За твоите думи в деня, щом отпътува, си спомням:
Това не е краят, любими – оставям те само за малко.
Ела, целуни ме и моля те много – недей да се губиш –
боли, но насетне оттука ще трябва ти пръв да се будиш.
Автор: Димитър Атанасов
Добави ни в предпочитани източници в Google
