Думите са онова, което прави реалността поносима

жена книга
Снимка: Thinkstock

Росен Карамфилов

Днес е денят на славянската писменост и култура. Двадесет и четвърти май. Един от съществените празници в България. Нашият народ много обича да празнува. Каквото му падне. Важното е да има повод да седне на масата и да гуляе до зори. Ще ми се обаче, да поговорим за обратното – за това колко голямо значение има езикът. Без него не би могъл да съществува човекът. Без него човекът би бил някакъв робот. Или още по-лошо – някаква маймуна. 

Представяте ли си какво би било, ако нямахме възможността да общуваме помежду си, да споделяме един с другиго кой какво го прави щастлив, кой какво го тревожи, кой защо плаче, кой защо се смее. Ако нямахме четмо и писмо. Как щяхме да сме едно? Как щяхме да си пращаме смс-и? Как щяхме да се събираме и разделяме? Как щяхме да съществуваме като цяло? Това не би бил свят, а ад. 

Думите са онова, което прави реалността поносима. Оная специфична благост в изговарянето им. Силата им, за която често забравяме, а понякога даже не подозираме. Никъде на земното кълбо няма друго „обичам те“. То си е само наше и според мен звучи по-добре от „I love you” или от “Ich liebe dich.”

Обичам те. Изречението, което преобръща всичко. Изречението, което маха всяка болка. Ако кажеш на някого, че е красив – ти му даваш криле. Ако му кажеш, че е грозен – ти ги отрязваш. Именно това имах предвид. Думата може да бъде перо, с което да погалиш или оръжие, с което да убиеш. 

Аз питам: в тия мудни, изтерзани времена – има ли смисъл да се нараняваме, да се обиждаме? Нека „мразя те“ отиде на заден план, а на преден дойде „липсваш ми“. Това, което изричаме напоява въздуха, който дишаме. 

Ако сме негативни и тровим атмосферата със своето недоволство, ако само мрънкаме колко е гадно всичко, а нищо не предприемаме, за да осъществим промяна, ако се надуваме като пуяци и обиждаме другите, вместо да ги издигаме, ако хвърляме думите си като прах във вятъра – с нас е свършено. 

Затова е толкова важно да си мерим приказките. Имаше една такава приказка: „Ако езиците ни бяха от стъкло и всяка дума бе способна да ни пореже физически, дали щяхме да внимаваме повече какво изговаряме?

жена книга
Снимка: Thinkstock

За финал – искам да поздравя всички български учители и просветители. Те имат огромен принос за просветата, за образованието, за возвисяването на тоя народ. Тях никой не ги пита какво им е. Те остават в сянка, а без тяхната отдаденост и тихо трудолюбие, щяхме да бъдем неграмотни и глупави. Не бива да го позволяваме. 

Сега – нека  запеем заедно:

„Бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!“

Прочетете още:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти