Днес е първи юни и всички съвсем естествено се връщаме към детските си спомени. Качваме снимки от детството и си спомняме весели моменти от това безгрижно време. Времето, в което свободата беше безгранична, безпределна и щедра. Времето, в което не мислехме за проблемите, просто защото ги нямахме. Времето на чистите намерения. Времето на сладостта и невинността. За някои то ухае на лютеница, за други – на захарен памук, за трети – на ванилов сладолед и на какво ли още не.
Едно е сигурно – по-хубаво време от това няма. Докато сме деца, искаме да пораснем - после порастваме и отново мечтаем да сме деца. Какво да правиш! Все искаш да си там, където те няма.
Ах, как ми се ще да мога да се телепортирам в ония години и да повторя всяка една беля, която съм правил. Така жадувам да се върна назад, много назад, да преживея отново това чувство на безметежност – да си дете. Да ти се карат за глупости. Да нямаш грижите на възрастните и дори да им се чудиш защо се ядосват.
Ще речете – е, да, хубаво ни говориш тия работи, ама ние сме големи хора вече и няма за кога да се вдетиняваме! Може би сте прави. Но искам да ви попитам нещо: не ви ли става скучно понякога? Скучно от целия сив, рутинен делник, от работа – вкъщи, от вкъщи – на работа. Нямаме минутка за себе си. Отглеждаме деца, възпитаваме ги, дразним се на грешките им, а самите ние забравяме, че сме били същите като тях. И в послушните моменти, и в пакостите. И в доброто, и в лошото. Грешали сме. Бъркали сме. И нашите родители са правели забележки на нас, както ние сега правим на своите деца.
Такъв е кръговратът. Само местата се сменят. Едно обаче не се променя никога, при никакви обстоятелства. Детето е най-великото творение. То е плод на обич, а обичта е свещено нещо. Обичта зачева детето, което майката ражда. Всъщност от това зависи дали то ще се изгради като щастлив или като нещастен човек. Обичта! Тя е на първо място. Останалото са упражнения.
Има ли обич – има и радост! Има го онзи порив – да останем деца в сърцата си, за да останат те чисти. Отвътре недокоснати и неопетнени от мръсотията на света, от мрака му. Родителят носи детето на своите рамене, а знаете ли какво носи детето? Познайте от три пъти. Много е лесно. Светлината, мили мои. Светлината! Честит да ни е празникът!
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Любовта – едно безкрайно даване
- „Жълт олеандър” – история за лудостта и всички нейни коридори
- Шамарът на Уил Смит - въпрос на достойнство
- Обичай жената в огледалото
- Човекът е крехък и чуплив като стъклена чаша
- „Петя на моята Петя“ – минало и настояще, преплетени красиво
- Тревожността – една ежедневна битка с невидим враг
- Всеки човек е човек, малко хора са личности: за Боян Петров и филма „Отново съм тук“
- Погали жена си, не я удряй!
