Текстът е изпратен като част от играта на Edna.bg "Най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016 година". Вижте как можете да се включите в нея ТУК!

Учителка съм. От няколко месеца бивша, макар че според приятелите и близките ми няма бивши учители. И сега вместо да интерпретирам художествени текстове или да създавам и проверявам тестове, с внука правим преразкази и решаваме задачи, учим се да сричаме с внучката.

2016 година ми даде най-прекрасното нещо в професионалния ми живот. Бях номинирана от колегите и ръководството на ПГТМ „Христо Ботев”, а след това и удостоена с приза „Учител на годината” за горен курс в  Ботевградска община.

Наградата беше кулминацията на низ от прекрасни мигове – прощалната вечер с любимия 12 Е, изпращането на абитуриентите, абитуриентската нощ. Само учител може да разбере вълнението, радостта и отговорността, които ме изпълваха в онези дни и нощи. 

Винаги съм ценяла повече признанието, уважението и обичта на учениците си, защото са лесно различими – блеснали очи, усмивка, поздрав, стрък цвете или посветено на мен стихотворение. Но публичното признание носи в себе си и отношението на институциите към професията и личността, която я упражнява.

Това е причината да се чувствам щастлива и удовлетворена. Знам, че не бих могла да постигна този успех без колегите си, защото работата в екип е едно от условията за резултатна и качествена работа. А такава работа е нужна на децата ни. И някой, който да ги обича!

Автор: Петя Братанова

Прочетете още:

Да дам частичка от себе си - най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016

Раздялата със съпруга ми - най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016

5 дни катарзис - най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016