Наум Шопов е роден на 27 юли 1930 година в Стара Загора, в семейство на бежанци от Смърдеш, Костурско. Негова съпруга и спътница до последните му дни е актрисата Невена Симеонова.
Потомството, което двамата създават също се ориентира към театралната сцена - синът му, Христо Шопов, който също е известен актьор и дъщеря му - Лиза Шопова.
Играе в Народен театър „Иван Вазов“, а през 2007 г. получава награда за цялостно творчество на фестивала „Златен витяз“ в Москва.
Участва в десетки фими и театрални постановки. От най-известните филми, в които се е снимал, са „Иконостасът“ (по романа на Димитър Талев „Железният светилник“, с режисьори Тодор Динов и Христо Христов), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Инспекторът и нощта“, „Крадецът на праскови“, „Граница“, сериалът „Капитан Петко Войвода“ и др.
Малко преди да ни напусне, през 2010 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.
Шопов умира на 81-годишна възраст на 18 април 2012 г. след дълго боледуване.
80-годишният Наум Шопов е един от най-мъдрите хора в българската култура. Наум Шопов, в своята над 50-годишна кариера, е дал официално 12 интервюта. Питал съм го и той ми е казвал - 12 са. Всички други са измислени. Той твърди, че неговият живот не е интересен и затова не го споделя с медиите. А неговият живот е филм, разказва за него журналиста Георги Тошев.
Не само защото се ражда буквално в ложата на театъра в Стара Загора, всичко, което се случва с баща му, който изчезва, връща се от Белене, Наум, който работи в мина, зачеркнатата му биография от ВИТИЗ...
Той е приет на едно от първите места, след това е зачеркнат от списъка. Теб те приемат, ти си виждаш името и после те зачеркват. Наум ме допуска много навътре. Той ми признава как на 18 години взима съдбовното решение да няма приятели. И го удържа и до днес. Защото на 18 години е наранен от най-близкия си приятел. Наум Шопов е един много спонтанен човек.
Той е човек, който може да плаче и не се срамува да го прави. Това също е привилегия на избраните - да не се страхуваш от собствената си чувствителност, да не се срамуваш от собствените си грешки. Наум Шопов е един човек, който много добре си дава сметка за личните си грешки.
Наум Шопов е семпъл, обикновен, колко е емоционален и как всичко това през годините е успял да го прикрие. И да го удържи в живота си, за да не бъде нараняван и повече, и повече, и повече. Може би тази негова виталност да прощава, както и да се покайва, го прави по-жив от всякога.
За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
