Българската следа в Лондон – актьорът Юлиан Костов

Юлиан Костов
Снимка: Личен архив

Лилия Огнянова

За Юлиан Костов ви споменахме преди няколко дена. Той е млад българин, актьор, живее в Лондон и скоро ще го видим на голям екран заедно с Морган Фрийман в нова екранизация на класиката "Бен Хур".

Решихме, че Юлиан е достатъчно интересен и заслужава повече внимание, затова едната дама от екипа на Edna.bg – Лилия Огнянова направи интервю с него.

Разкажи ни кой си ти
Казвам се Юлиан Костов, роден на 25 август 1989 г., израснал в Морската ни столица Варна. За тези които вярват в зодии – аз съм лъвска Dева с асцендент точно между Телец и Овен и луна в Близнаци. Общо взето сме 6 души, а може би и повече smiley Забавно ни е – не се оплакваме!

От колко време живееш в чужбина, с какво се занимаваш точно там?
От 19 годишен живея в чужбина, с изключение на мъчителната 2013-та. Тя бе относително пропиляна от мен в София, тъй като ми беше удобно, хубаво, безделно и лесно. Не казвам, че България е лошо място, казвам, че аз бях несериозен. Но пък пътувах до Африка и снимах „Корпуса“, така че не беше напълно загубена. Преместих се в чужбина, защото учих бизнес мениджмънт 3 години – две в Холандия, после една в Лондон, но тогава вече (тайничко) бях решил, че искам да пробвам като актьор.

В момента, 3 години по-късно, смея да кажа, че съм на доста добра позиция в кино индустрията в Лондон и съм безкрайно благодарен на всички хора, които са ме подкрепяли и помогнали по един или друг начин да стигна до тук. Имам страхотен екип от aгенти тук, както и в Италия и Канада.

Как приемат успехите ти в киното семейството и приятелите ти?
Семейството ми ме подкрепя и се гордее с успехите ми, но най-важното – аз самия съм удовлетворен и щастлив от това, което правя и се уча да съм търпелив и последователен.

Разкажи за работата си като актьор

Правя първите си стъпки като епизодик или с малки роли в големи продукции като „24“, „Бен Хур“, „London Has Fallen” и междувременно се занимавам със собствените си проекти като сценарист и продуцент. Даже днес (19 март, четвъртък – бел. ред.) отивам да гледам един от последните монтажи на първия ми кратък филм, който създадохме с двама колеги и приятели.

Иначе наскоро играх в една сцена с Тоби Кебъл, който сме гледали в много филми, но не му знаем името наизуст, но е уникален актьор (беше злодеят шимпанзе в „Планетата на Маймуните“ и рокендролъра в "RocknRolla"). Сега имам шанса да играя в малка сцена с Аарон Екхрат (Две Лица/Харви Дент в Черния Рицар) играещ президента на Щатите в Код Олим.

Миналата година пък имах щастието да бъда избран за участие в „24“ – сериал, който гледахме с баща ми, като бях на 14. Беше сюрреалистично изживяване и изключително плашещо! Играл съм главни роли в игрални филми, но няма нищо по-страшно за един млад актьор от това да има една сцена, с 1 реплика към главен персонаж/звезда с темперамент/продуцент на култово предаване.

Слава Богу, успях да се фокусирам и да бъда готов за всички импровизации, които трябваше да правя всеки дубъл. Малкият ми опит в "24" ме научи на това, колко малко неща са под мой контрол, особено на този етап от кариерата ми.

Изглеждаш забележително добре! Как поддържаш форма?

Сега се занимавам с бокс, но непрофесионално, плувам 1-2 пъти седмично (колкото и да ми е скучно), малко фитнес и успявам да поддържам относително прилична форма. Но смятам, че това не е достатъчно и съм си поставил цел – да участвам на Лондонския Маратон през 2016-а преди това да се запиша в поне един полу-маратон. Бягането на дълги разстояния според мен е възможно най-скучното нещо на света (след маратонското плуване), но знам колко трудно е и това ще е добър опит за мен не само за тялото ми, а най-вече за ума ми. Изисква дисциплина и постоянство – нещо, което липсва на нашето поколение.

Нетърпеливи сме да получим всичко наготово с минимални усилия – но няма как да стане. Разбира се, не говоря само за България, целият свят е такъв. Неизбежно е, след като технологията и удобствата, които имаме от деца, ни учи точно на това. Винаги недоволни и търсещи повече – веднага! Така сме и във връзките си с хората, което е вече тъжно.

И тук искам да засегна темата за младите хора – колкото и зле да си мислим, че са младите хора в България – неуки, незаинтересовани, неграмотни, същото нещо е и в чужбина. Нашият проблем е, че все си мислим, че сме специални, независимо дали говорим за добро или за лошо. Или сме най-умната нация в света или сме с най-глупавите деца, или сме с най-много корупция, или с най-красиви жени. Нашата история, нашите планини зелени... особено след чаша-две ракия, българските студенти в чужбина стават болезнено родолюбиви шовинисти, а иначе не смеят да си поискат дължимото им в света, защото, видиш ли, са дискриминирани.

Сами се дискриминираме, като в чужбина, така и в страната ни. Ние сме единствената страна, където да си чужденец е на почит.

Гордея се с родината и езика си и постиженията ни, но това не определя моите лични способности, мечти и не ми дава повече или по-малко права от който и да е друг. Единственото право, което имаме, е да бъдем щастливи и това зависи само от нас. 

Съжалявам за лиричното отклокоение, излезе изневиделица – чак огладнях smiley

В този ред на мисли, готвиш ли и имаш ли си любима рецепта?
Лошото е, че съм си занемарил готварските умения и пълнените ми пиперки и винен кебап са останали далеч в миналото ми. В момента основно се храня или навън или си правя известната салата а-ла-Юлиан, която има чери домати, домати, сирене (бяло и синьо), кашкавал (чедър), краставици, зелена салата, понякога препечен бекон, авокадо. За подправките няма да ви казвам, за да не ми откраднете рецептата wink

Препоръчай ни твой любим филм, който да гледаме
Надявам се скоро да излезе „А Passage to Hell” на „Ню Бояна“ с режисьор и продуцент Дани Лернер. Това е първия филм, който съм снимал досега, където съм бил достатъчно спокоен и уверен в себе си и смятам, че трябва да се е получил симпатичен екшън филм. Да не говорим, че това си остава най-забавния снимачен процес за всички актьори, с които играхме заедно. Най-смешно беше как се подготвях за ролята ми на американски тюлен и се правих на голям мъж 2-3 дни вкъщи, докато един не се порязах леко докато готвех (салатка) и изпищях като 6 годишен (смее се).

Има ли роля/герой, за която мечтаеш да изиграеш?
Мечтая да играя джедай в "Междузвездни войни", Елф във "Властелина на пръстените", Джеймс Бонд и Батман или Жокера, но не бих отказал и на друг супергерой... все възможни неща smiley Но смятам, че дори да играя някоя или няколко от тези роли, по-важните за мен роли и проекти дори не мога да си и представя в момента. Така че колкото и високо да мечтаем и да постигаме, животът винаги може да ни даде повече от фантазираното. Говоря за драматични роли, разбира се и филми, които да останат в историята на киното и да карат зрителите да мислят и да се променят.

С кои актьори и режисьори би искал да работиш?
Бих искал да работя със страшно много хора, ще ми отнеме две страници да изброя всички. Винаги съм искал да работя с Ал Пачино и Дениро, но от по-нашумелите артисти в момента много искам да играя с Фелисити Джоунс, Алисия Викандер (Екс-Макина, гледайте и Hotell - шведски филм), Марго Роби и със звезди като Робърт Дауни Дж., Уил Смит, ДиКаприо, Том Харди. Режисьори – Финчър, Спилбърг, Деймиън Чазел (Whiplash – най-добрия филм за годината според мен).

Как изглежда тази професия през твоите очи?
За мен да си актьор е това да си човек. Това е професия, в която трябва да учиш и тренираш твоето изкуство до края на живота си. Трябва да проучваш Аз-ът ежедневно и да виждаш къде изкуството ти се пресича с живота и как едното може да помогне на другото по пътя към лично просветление. Малко като терапия. Това е път към себе си. За жалост, малко от нас могат да покажат наистина на екрана, защото ролите, които позволяват такава задълбоченост се играя от малцина актьори.

Но пък за сметка на това, всеки един от нас може да го прави в студиото (актьорското студио, където се усъвършенства). За жалост в България няма такова място, но заедно с AMAW – студиото, където учат много от младите звезди на Холивуд ще се опитаме да го принесем и в България. 

Една жена би привлякла вниманието ти с...
Една жена би привлякла истински вниманието ми много, много трудно. Амбиция, самостоятелност, глобални мечти, свободен дух, чувство за хумор, богата душевност, принципност, обичаща пътешествия и приключения и човек, който обича рисковете и трудните решения.

Без какво не си представяш живота си?
Без wi-fi! Шегувам се – имам 4G. smileyСега сериозно, не знам – без семейството си и слънцето? Въпреки че, живеейки в Англия на практика живея и без двете доста често. Не мога да живея без надежда, стремеж и смях.

Куче, котка или...
КУЧЕ! smiley Но имаме котка... И нея обичам.

Подаръкът, който искаш за рождения си ден, е...
За рождения си ден бих искал едномесечна екскурзия в Южна Америка или Австралия. Ако не може – китара.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

През декември най-много ми се...

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент