Пъстрото утро смело закрачи по синьото небе, разкриващо пред нас безкрайни хоризонти.
То носи със себе си дантела от слънчеви усмивки и топли прегръдки.
Само летният бриз тихо се скита неопитомен в косите ми, заигравайки се с всеки паднал кичур, настигайки бързо всяка трепетна мисъл.
Точно тогава разтворих длани и смело извиках: “Време е!”
Време е да махнем товара от всяко късче болезнено минало.
Време е да свалим безцветната дреха на безкрайното несбъднато очакване.
Време е да изтрием всяка стъпка на несигурност.
Време е – просто да се усмихнем!
Да оставим слънцето да ни нацелува, защото е сбъднато вълшебство, ефирен полет, глътка свобода и шепа обич.
Време е – да помечтаем!
Където и да сме, каквото и да правим, никога не трябва да забравяме мечтите си, дори да се разпадат на прах пред очите ни. Трябва да се борим за тях, защото никой не може да ги нарани или унищожи, без ние самите да позволим…
Време е – да погледнем напред и да бъдем промяната, която искаме!
Бъдете благодарни и искрени. Не спирайте да обичате. И бъде обич!
Защото всеки върви по своя път, по който среща чудеса и промени, които ги няма в никой друг свят. Още по-малко в нечий друг живот.
Бъдете щастливи, че животът ви е уникален.
Че носите смело своите белези.
Че имате силата да обичате.
Време е – да осъзнаете, че в един момент, колкото по-лесно пускате и благодарите за наученото и правите място за новото, толкова по-вълшебно ще се случват чудесата в живота ви!
Автор: Лора Бачийска
