„Съдбата железни опинци ще скъса, докато не събере двама души“.Това казваше моята баба, лека ѝ пръст!
През годиние не веднъж съм се опитвала да тълкувам думите й в не е дна една житейска ситуация. Вече все-повече се убеждавам, че няма нищо по-мощно и сигурно от природните закони, или казано по друг начин – както е отредила съдбата.
С всеки изминал ден, колкото повече се доближават до тази истина, толкова по-леко и безгрижно става ежедневието ми. Какво по-хубаво от това да осъзнаем, че нещата не зависят изцяло от нас, от нашите добри, или лоши намерения.
Именно онази другата – Съдбата, Природата, Животът, или както искате го назовете, тази е силата, която слага финалните щрихи.
Толкова е хубаво, когато осъзнаем, че от нас хората се иска единствено да повярваме в доброто развитие на нещата, в добрия сценарий на нашето лично битие.
Питам се, има ли смисъл да се борим, да вървим срещу течението, да вървим срещу съдбата си? Да искаме да постигнем всичко и на всяка цена, по начина по който го виждаме, пречупено точно през нашата призма?
И когато това стане – по-щастливи ли сме, по-спокоен ли е животът ни, предотвратихме ли страданията и трудностите си?! Защо толкова много държим сами да режисираме живота си, а още по-лошо - и този на другите?
Единственото, което трябва да сторим е да се отпуснем и да се радваме – на деня, на нощта, на всичките сезони, на всичките прости и сложни неща, на истинската за едни и фалшива за други реалност, на цялото си пътуване тук във времето...
Колкото по-бързо човек съзнае, че сам избира филма на своя живот, но той не е нищо друго освен един актьор в него, всичко придобива друг смисъл.
Толкова много са факторите, от които зависи как ще протече животът ни, че най-хубавото което можем да направим е да се отпуснем, да се забавляваме в нашата главна роля и да вярваме в добрия сценарий.
Ако пък сценарият не е точно за нас, можем да го пренапишем, но нека никога да не забравяме,че режисьорът е друг!
Посвещавам написаното на един прекрасен човек, който получи най-хубавия си подарък от съдбата, а именно своя син Момчил! :-)
Автор: Десислава Петрова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
