Приказка за романтичната и библейската любов

Приказка за романтичната и библейската любов
Снимка: Thinkstock

Уважаеми господа и вие, мили дами, не страдайте за романтичната любов и не правете драми, а търсете и открийте път нов - библейската истинска любов! Тя никога не съди и винаги е търпелива и добра. Никога не е ревнива. Тази любов никога не е надута, нито суетна. Не е груба, нито егоистична. Не е обидена, нито сърдита. Тя не се радва на прегрешенията на другите, но се радва много на истината.

Винаги е готова да прости, да се довери, да се надява и да понесе каквото и да било. Истинската любов няма край, но понякога и тя се уморява и има нужда от кратка почивка.

В един такъв ден, когато си почивала, тя срещнала приятелството:

 - Ти защо така често продължаваш да съществуваш, когато отдавна си е отишла романтичната любов, а дори и мен вече ме няма? –  попитала го любовта.

- За да върна усмивките, там където след вас са останали само сълзи и счупени сърца! – отговорило приятелството.

Приятелството и усмивките никога не се чупят, но поправят счупените ни сърца, а най-голяма нужда от тях имат нашите деца. Децата се учат да се усмихват от родителите си. Гневните и сърдити родители ще отгледат подобни на тях деца.

Според мен, децата ни не са съдове, които да напълним, а са свещи, които да запалим.

С известни пропуски, доста се постарах в тази посока и мога да кажа, че познавам две усмихнати деца. Те са в ритъма на моето сърце и звук от приказни камбани шепне тихо в него: "Мили мои слънца, усмихнати, желани!"

Те са много слънчеви деца! Лъчезарни, с озарени лица!

Познавам и един усмихнат мъж, а усмивката му е като дъга след летен дъжд. Всеки ден я виждам в едно и също огледало и знам, че той се казва Вальо. Преди години срещнах и една много усмихната и мила дама, но един ден усмивката ѝ изчезна. В живота ѝ вече имало драма. Драмата била в нейния съпруг и усмивката си дарила на някакъв друг. Заляла мъжа си с критика и "кал"! Тя очаквала много, а той нищо не ѝ дал. Мъжът ѝ вече по-черен от дявола бил и един ден той си тръгнал, но за обидите ѝ простил. Разбрал, че всичко подлежи на промяна, че всичко е допустимо и грешни няма. 

Имало ли е начало, ще дойде и краят и това не е трагедия, а врата към рая. По стария път, щом вървял си с любов. Ще си починеш малко и ще тръгнеш по нов. Пътуването ти винаги ще е прекрасно! Но само, ако помниш, че зад облаците небето винаги е ясно!  Истинската любов е единствената реалност и приемаш в живота си всичко с мир и с голяма благодарност!

- Тате! Усмивката ти къде изчезна? – попита го синът му, с тон сериозен.

- Извинявай! Бях в една бездна. – въздъхна бащата, с вид малко изтормозен.

- Много ли е лошо там? – попита отново детският глас.

- Да, сине! Илюзорен свят и грозен. Не е за нас! – усмихна се отново бащата. 

И за финал, накрая ще кажа, че всяка земна форма е преходна и нетрайна, а всяка прилика с истински лица и събития е случайна.

Автор: Валентин Начев

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти