Моята безкрайно тъжна България

Моята безкрайно тъжна България
Снимка: Thinkstock

Здравейте!

Днес, в деня на поредния ни национален траур, изпращам новия си материал. Той е посветен на водния ад и безхаберието на нашата държава. 

Благодаря ви, че имате куража да давате една прекрасна трибуна точно в най-модерното наше електронно списание с толкова простичкото и същевременно толкова много назоваващо заглавие - Edna! Тъй като и аз считам, че истинската родна жена трябва да бъде, освен всичко друго, и преди всичко българка!

С признателност, Стела

Гледам с ужас и огромна тъга, както всички българи, случващото се в моята България. Да, определено много се изписа и изговори, безспорно за добро, но дали държавата ни ще стане по-адекватна на подобни, станали вече някак толкова безкрайно кармични, родни трагедии?

Нормално ли е в ХХІ век, в страна, която наскоро участва в изборите за европейски парламент, да нямаме каквато и да било държавност или поне минимален усет за това тогава, когато хората губят и малкото, което са имали? Нормално ли е след скандала с безкрайно неадекватната днес спешна помощ, която често идва след близо час или два, просто за да регистрира смъртта, по вина на системата естествено?

Нормално ли е да се изсичат горите, с цел нагла печалба, дори да са в природен резерват, защитена зона, прекрасна градина като тази в Пловдив например, или пък просто от липса на каквато и да било образованост по отношение екологичната или там каквато и друга да била, елементарна поне отговорност относно белите дробове и естествените пазители на природното равновесие? И когато тази винаги пренебрегвана природа ни напомни, че сме прашинка, в сравнение с всемогъщата ѝ сила, да няма кой да чуе нейните многократни предупреждения и тревожни сигнали?

Нормално ли е, питам, като най-обикновен, редови гражданин, който е обществено ангажиран още от студентските, дори от ученическите си години, да има толкова ширеща се безстопанственост и беззаконие по отношение на незаконните постройки?

Нормално ли е в града, който по ирония на съдбата беше определен от властта за "най-добрия за живеене", да няма абсолютно никаква поета управленска отговорност, тогава, когато най-много е нужна тя на обикновения, редовия гражданин? А точно той редовно си плаща всички данъци, чинно и безкрайно търпеливо затяга все повече и повече колана на своето българско лишение, умира – заради калпавата ни и вечно сбъркана система

Питам - в каква държава всъщност живеем, и докога ще се случва все същият филмов сценарий, но съвсем не по американски, а по безкрайно нашенски, някак зловещо все толкова нескопосано написан? И нали точно във Варна един млад, образован, интелигентен и толкова всеотдайно граждански ангажиран човек показно се самозапали, на прага на живота си, и за да пожертва себе си в името на общността?

Докога също така, питам, ще събираме левчета или стотинки с есемеси или в благотворителни акции за нашите болни деца на България, които често изкупват, но само според западния, а не родния ни национален манталитет, и нашите грехове? Защото ако на Запад различните са едни от нас, то тук винаги са сочени с пръст и принудени да чуват зад гърба си какво ли не... Защото в Европа и в Америка грижата за болните деца, хората изпаднали в нужда, гражданите, пострадали от природни бедствия, останали без дом и само с една риза на гърба си или дори и без нея, е национално отговорна и напълно естествена държавна политика!

И навярно има и други питащи се, като мен, защо Господ допуска изобщо да се случва толкова много страдание, но по-важното е защо това не е грижа на държавата, а  на и без това достатъчно бедния и отчаян вече народ. Но всъщност Бог няма вина за нашите мътни държавни калища, за нашата неуредена българска държавност, вече толкова десетилетия наред, в които мина и детството, и обречената ни младост, както и старостта на мнозина наши майки и бащи, баби и дядовци, роднини и съседи, познати и приятели.

Но затова пък магистрали – бол. Турски сериали, в които виждаме как управата и държавата се грижи за поддръжката на гробовете на своите починали, но това тук съвсем не се случва. А най-насъщно човешката тема, за взаимопомощта между хората, ни стопля до дъното на душата пред телевизионните канали и радиа, единствено щом ни връхлети една толкова голяма трагедия! Иначе злословим, завиждаме дори на приятелите си, радваме се не когато другият е добре, а когато е зле, типично по български.

Да, жив е българският дух – отново чрез добротата на хората, чрез стремежа ни към сплотеност и обединение, дори на тази възможно най-висока цена! Но аз мисля, че следващата стъпка на народа трябва да бъде повече от категорична: няма да търпим повече и ще спасим страната си – от потопа, който ни убива вече и в прекия, и в преносния смисъл.

И тук, типично по яворовски (моят любим български поет от нашата златна класика), мога само да попитам, прекръствайки се пред домашната си икона на Богородица и Св. Иван Рилски, закрилникът на България, пред която заставам без лицемерие или от каквато и да било публична показност: "О, спи ли Бог, о, Бог не види ли?". А отговорът, отговорът трябва да бъде най-после намерен!

Автор: Стела Стоянова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти