Лично – до всички

Лично – до всички
Снимка: Thinkstock

Нека ме съдят!

Нека ме наричат лъжкиня!

Нека ми вменяват вина!

Вече съм готова! Силна съм!

Бог ме дари с възможно най-прекрасния, желан и чакан дар. В замяна платих неимоверно висока цена. А някакъв обикновен и елементарен човечец си помисли, че заслугата е негова. Помисли се за БОГ и започна да се разпорежда с живота ми и с детето.

Не разбра, че това да пуснеш семето, от което никне плода, не те прави едноличен собственик на реколтата. Само земята знае какво е да топли, пази и защитава, да изхранва и обича малкото слънце, скрито в утробата ѝ! Затова аз съм благословена! Затова съм щастлива и горда майка!

Четири години от живота си погубих, потъвайки надълбоко в сянката на мъж-комплексар. Жестоката промивка на мозъка ми ме накара дори да повярвам, че съм най-лошата и неспособна майка на света. Трябваше да понеса доста "шамари". Трябваше да се науча да търпя и да търся смисъл в абсолютно безсмислени неща и идеи. Трябваше да живея в режисиран от друг филм.

Забравих коя съм. Изгубих се в нечии чужди решения за собствения ми живот. Бях мачкана и обиждана, бях манипулирана и потискана. Нямах вече право на свое мнение, на свои мечти, на свое място под слънцето. Слушах непрекъснати подигравки за същността ми и за единственото чисто нещо, което ми беше останало – душата ми.

Бях чужда собственост в едно тяло, което не познавах вече. Не бях жена, не бях желана и обичана като такава, не бях забелязвана и даже не бях удостоена с възможността да изпълнявам "съпружеските си задължения". Просто бях престанала да съществувам!

Трябваше ми година, за да възвърна човешкото си достойнство. Трябваше само насън да водя спокойни разговори, за да бъда разбрана. Трябваше да се обливам в студена пот при всяко телефонно обаждане със страха, че пак ще има скандал. Трябваше да мина през ада, за да разбера, че някъде в мен има останала искричка живот. И до днес не съм сигурна дали ще успея да се събера изцяло в мен. Отново се уча да съм жена!

Направих първата крачка, скочих в бездната с главата напред и взех, че полетях!

И – ДА!

Аз съм ЖИВА!

Открих, че мога да се смея.

Мога да плача.

Мога да обичам.

Мога да мразя.

Даже мога пак да пиша, по ангелите!

Красива съм, желана съм, необходима съм.

А сексът е прекрасен и кара кръвта ми да бушува и се лее, и да изгаря това мъртво до вчера тяло.

Жива съм!

И нека да ме съдят.

И нека ме наричат кучка и лъжкиня.

Аз съм жена и чувствам, че съм истинска. И с гордо вдигната глава мога да заявя пред целия свят – това съм аз.

Преоткрих се и вече не ме е страх. Удовлетворена съм от това, което направих.

Компенсирах собственото си овцедушие.

Защото съм това което открих, че съм и с Божията помощ ще бъда щастлива!

Автор: Лора Хаджимитева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти