Все по-често започнах да си задавам този въпрос, на пръв поглед толкова елементарен, а всъщност с почти невъзможен отговор. Разбира се, като всяка Edna жена искам добро отношение и уважение, нежност и любов. Но като че ли искам и нещо повече и ми е трудно да намеря конкретна дума, за да го опиша.
Някои може би биха се възмутили на така прямо зададения от мен въпрос. И все пак, какво лошо има в това да искам нещо от човека, с когото съм? Та нима аз не давам?! Давам с удоволствие, отварям душата си, без да меря и да чакам да получа същото количество, давам от сърцето си и всеки моя мисъл е посветена на човека, когото обичам. Жените просто сме така. Когато обичаме, сме способни да пренебрегнем собствените си потребности и да се посветим на човека до нас.
Питам се дали това е правилно. Все пак става дума за душата ми, която раздавам "без жал", а не съм я намерила на улицата все пак. Затова си позволявам не само да давам, но и да искам.
И все пак какво искам? И как мога да искам от мъжа до мен да ми го даде, при положение, че дори самата аз не съм наясно какво е това? Звучи малко странно и налудничево, но това е, така се чувствам и не искам да се оправдавам за това. При по задълбочени опити да разбера какво искам и най-вече пишейки, се надявам да изляза от задънената улица и да стигна до някъде.
Това, което искам, ми се вижда толкова просто, а се чувствам затруднена да го облека в думи. Искам да бъда щастлива и обичана. Просто е, нали? И всеки човек ще разбере тези думи. Но ще разбере ли какво се крие зад тях? Ще може ли да вникне в смисъла, който лично аз влагам в любовта и щастието?
Би било най-малкото наивно да го очаквам от другите хора, все пак всеки има своя индивидуална представа за щастието и любовта. Т.е. отговорът вероятно е "не". Но хората не спират да вярват в любовта и всеки път, след като са претърпели разочарование, се впускат с нови сили в нейния кръговрат... с надежтата да е за последен път.
Трудна е тази игра на любов, защото в нея има или само победители, или само губещи. Опитът показва, че губещите са повече и така, по ирония на съдбата, бият победителите в тази доста смешна втора класация.
Егоизмът ли ни е в повече или инатът, защо не можем да надмогнем себе си и да се потрудим да бъдем сред истинските победители? Играта на любов е игра по двойки, няма място за инат и егоизъм. А двойката се нуждае от взаимно разбиране. Мисля, че това е отговорът, който търся и аз.
Да те погледна в очите, да ти се усмихна без думи, а ти да разбереш, че в душата си страдам, но не искам да го изрека. Да въздъхна тихо, а ти да усетиш, че имам нужда да си близо до мен и да ме погалиш. Да ти кажа: "всичко е наред", а ти да почувстваш скритата болка и да я излекуваш с любовта си. Това е, което искам.
Искам да виждаш в душата ми, да съм като отворена книга за теб и с всяка следваща страница да осъзнаваш, че не можеш и не искаш да се откъснеш от тази книга, макар понякога да не е лесно. Според мен това е висша форма на любов, на която много малко хора са способни, защото са твърде заети с личните си проблеми или твърде бързо се отегчават от подобни сълзливи потребности на Edna жена.
Но представи си, че и ти ми позволиш да прочета от страниците на твоята книга. Нима не би било хубаво да станем съавтори и същевременно главни герои на нашия собствен любовен роман?
Аз няма да съм с коса до земята и ти не бъди рицар на бял кон. Бъди себе си, а аз ще се опитвам да ти показвам хубавата част от мен. Само не забравяй да слушаш между думите, изказани и премълчани.
Ето това е, което искам от мъжа.
Автор: Михаела Петрова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
