Изгубеното злато

Изгубеното злато
Снимка: Thinkstock

Края на 70-те години на… миналия век.

Пътувам с метрото към дипломатическата поликлиника – в района на стара Москва. В летните петъчни дни много хора пътуват с метрото и блъсканица няма, но е като в часовете пик – много народ!

На излизане усещам удар по ръката си от навалицата и болка в пръстите си. Виждам, че е паднала леко разхлабената капачка на големия ми семеен пръстен. Разстройвам се, защото губя спомени от родителите си. 

На капачето имаше гравирана голяма четирилистна детелина. Жаля за нея!

Провеждат ми физиологичната процедура и се прибирам у дома. Оплаквам се по телефона на съпруга си. Той се старае да ме успокои, но чувствам, че предавам и на него тревогата си. След час той се прибира от работа – по-рано от обикновеното.

Питам го “как така си идва по никое време”. Съпругът ми обяснява, че имал наблизо среща, която приключила неочаквано бързо. Предлага ми разходка в близкия до нас “Нескучний сад”.

Аз обичам тази част от големия парк. Там е тихо, красиво и романтично – има изненадващи водоскоци, водни и цветни каскади, красиви статуи, беседки за почивка и разговори.

Наблизо е и брегът на Москва река, където сядаме на скамейка и гледаме плаващите корабчета.

На другия бряг е московският дом на Лев Николаевич Толстой, където ходя често сама, водила съм и него, и всичките си гости от България.

Заговаряме пак за Толстой и не усещаме как неочаквано се смрачава. Светват уличните лампи и пускат дълги лунни пътеки в реката. Кримският мост е украсен с гирлянди от осветителни тела, които се отразяват във водата и картината става приказна. Мълчим и се любуваме на вечерна Москва.

Захлажда се. Прибираме се вкъщи.

След вечерята седим на дивана, гледаме телевизия. Мъжът ми слага ръката си на моите рамене и ме притегля към себе си. В здравата му прегръдка се чувствам сигурна и… спокойна. Боже, не съм ли разбрала до сега, че то – истинското злато е тук, до мене!  

Автор: Петра Ташева

Още от Из Edn@

Лица в ресторанта на Нели

Алкохолът - отворен финал

Късчета от душата човешка

Любов, ти си една голяма глупачка

Скрила ми е светлината, змията ѝ със змия!

Нощи в бял сатен

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти