Лъжа, която ме раздрусва.
Прегръщам я и се оставям да ме гълта. Сърцето ми реагира по свой си начин.
Захваща се със сложен танц от неравномерни стъпки. Така съм изумена, че зяпвам като чавка.
Eдва задържам дъха си. Лъжата е обмислена, от което ме боли още повече.
Не знаех къде си. Не съм те търсила.
Специално се обади и така обширно ми обясни за дни, лекари, прегледи, пътуване и идващи празници, че си я представих как стои на метър от теб.
Разказът не бе за мен, а за нея, нещо от сорта - думам ти, дъще - сещай се, снахо.
С усилие попитах: ”Да не би да си на гости в момента?” и почти долових камбанки в гласа ти. ”Щом така го казваш, значи съм на гости”.
Обясних, че няма да разговаряме тогава и затворих.
Два дена храбро и в мълчание като пълна глупачка, преглъщах твърдите кори на напуканото доверие.
А сега, когато най-сетне се прибра вкъщи, тази змия не спира да ти звъни, да изпраща съобщения, да ме тормози и напряга.
Коледа е.
Бог се ражда и донася частица от светостта на небесния мир на земята.
Семействoто ни се събра да празнува, да си дари обич и внимание, но това никак не я спира.
Като зъл демон е обсебила въздуха помежду ни. Не се срамува, не се страхува и всякак се е освободила…
Има моменти, в които се чудя как съм изобщо жива.
Чувствам се като стрък, който иска да пробие земя, шума, клони. Да надигне стебло, да погледне право нагоре, да целуне слънцето и да се отръска. Да расте, да живее, да го има.
Скрила ми е светлината, змията ѝ със змия!
Обърка всичко.
Автор: Таня Тонева Танна
Още от Из Edn@
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
