Хубавото и ценното в малките неща

Хубавото и ценното в малките неща
Снимка: Thinkstock

Живял някога в малко градче един младеж, който се чувствал безкрайно отегчен от обикновеното си и монотонно съществуване. Този живот му изглеждал много скучен и безинтересен.

Младежът имал големи планове и мечти за своето бъдеще, но не виждал никакви перспективи за тяхното осъществяване в родното си градче.

Непрекъснато си мислил, че животът в големите градове е много, много по-хубав и един ден си събрал багажа, метнал го през рамо и тръгнал към най-близкия голям град. 

По онова време хората обикновено се придвижвали пеш, а градът се намирал на два дни път от малкото градче. Младежът тръгнал още на разсъмване. Цял ден вървял и изминал половината път, но по-късно трябвало някъде да пренощува и за негово щастие видял да свети едно прозорче в далечината. 

Оказало се, че в малка къщичка край пътя си живеел сам самичък един старец, който радушно го приел и му осигурил постеля и топлинка за през нощта. Заприказвали се и старецът го попитал накъде се е запътил с този багаж, а младежът му разказал откъде е тръгнал и накъде отива. 

- Същото направих и аз, само че преди повече от шестдесет години. – казал замислено старецът.

- В големия град е много хубаво, нали? – попитал го с грейнали очи ентусиазираният младеж. 

- Да, там е много хубаво! – отговорил му старецът – Но и в най-малкото градче е толкова хубаво, колкото и в най-големия град – добавил той.

- Това не е вярно! – отсякъл младежът, но част от ентусиазма му се изпарил. – Това е абсолютно невъзможно! Кажи ми, как може да е еднакво хубаво и на двете места? Можеш ли да ми го обясниш? – попитал той и погледнал малко сърдито и недоверчиво към стареца.

- Сега е време за сън и ти пожелавам добре да се наспиш, че утре те чака доста път! Ще ти го обясня, но не сега, а когато се срещнем отново. – усмихнал се старецът и угасил свещите. 

- Това означава, че не можеш да ми го обясниш! – ядовито му отвърнал младият сърдитко и се опитал да заспи, но не мигнал през цялата нощ, а на сутринта станал още по тъмно и тръгнал, без да се сбогува със стареца.

По тъмно пристигнал и в големия град и още същата нощ го ограбили. Замръкнал уморен, под един мръсен навес в покрайнините на града и толкова дълбоко заспал, че нищо не усетил, докато го пребърквали уличните крадци. Взели му не само багажа, но го оставили и без пукната пара. 

Гневен пристигнал в големия град и още по-гневен си тръгнал от него. Оказало се, че на връщане се придвижил много по-бързо. Нямал багаж, който да му тежи, а и често подтичвал защото нямал търпение да се срещне отново със стареца.

- Ти се оказа прав, че е еднакво ”хубаво” и на двете места, но моля те, обясни ми защо е така? – попитал разочарованият младеж и свел виновно глава пред мъдрия старец.

- Погледни най-малкия и най-големия пръст на дясната си ръка и ми кажи, кой от тях е по-хубав и по-ценен за теб? – усмихнал се старият мъж.

- И двата са ми еднакво ценни! – веднага отговорил младежът.

- Точно така и двата ти пръста са еднакво хубави и ценни за теб. Това е валидно и за всички други неща в нашия свят! Когато можеш да откриеш и да виждаш хубавото и ценното в малките неща, ще го намериш и в големите и ако си недоволен от малкото, ще си недоволен и от най-голямото! – обяснил старецът с чистосърдечен тон и бащински го прегърнал за сбогом. 

Младежът се прибрал в родното си градче и щастливо живял там до дълбоки старини. През дългия си живот той посетил и много други малки и големи градове, видял безброй красиви неща и навсякъде се чувствал прекрасно.

Автор: Валентин Начев

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти