Душата ми се поклони

Душата ми се поклони
Снимка: Thinkstock

Тичайки, прекосих улицата и се озовах пред новостроящата се сграда. В миг се видях в малката бяла къщичка с потънал в цветя и зеленина двор, която доскоро се гушеше тук. Настоящето грубо ме върна с картина от разпилени строителни материали и отпадъци.

Продължих да тичам по прашните стъпала нагоре. От какво бягах и накъде отивах?

За изненада на работниците, подминах нашия етаж и спрях едва на покрива. Умората ми натежа много и аз буквално се строполих върху
накованите дъски.

Притворих очи и поех дълбоко въздух. Мислите ми, като заспали след лудуване деца, притихнаха в мен. В тишината се чуха ударите на сърцето ми, а последните за деня слънчеви лъчи галеха лицето ми. Изведнъж в покоя, като далечен тътен, долетяха до мен тежките стъпки на завоевателя, маршове, звуци на литаври, шумни походи, пискливи зурни... Тръснах глава и отворих очи. Под прашните ми нозе се разкри невероятна гледка, която там долу бе останала скрита.

Надлъж и на шир, потънал в зеленина, около красиви хълмове и широка река се простираше градът. Ето защо е писано толкова много за него, си помислих. Но душата ми не искаше и да знае, а боса, хваната с ръце за миналото и настоящето, хукна към любимите тепета. Заизкачва Джендем тепе, по естествения природен дизайн, подминавайки детската железница. Смехът ѝ огласяше минзухарения хълм, завираше нос в дребните дъхави цветенца, храсти и дървета. Посядаше за миг на някой вековен камък и поруменяла оглеждаше очи в своите спътници, които мълчаливо я придружаваха.

Снимка: Thinkstock

Още неуспяла да я настигна, тя вече тичаше към Бунарджика по гранитните павета на разрушеното вече Марково тепе.

В същият бяг качихме Сахат тепе, като поехме дъх пред часовниковата кула. Маратонът продължи по стръмната каменна стълба, покрай кацналата в скалите църквичка Света Параскева, и излязохме на гърба на къщата на младия Мавриди, където е отседнал френският поет Ламартин.

Хълмовете на древният акропол ни посрещнаха във вековна прегръдка. Минахме през Джамбаз тепе и античния театър, продължихме по Таксим тепе и спряхме на Небет тепе, където хилядолетия наред градът не е спрял да живее.

От тук лудешкият бяг продължи към Джумаята и през главната улица потънахме в сянката на градината. За моя изненада, изморената ми душа
спря пред паметника и се поклони. Развълнувах се. 

Този министър на цветята, както наричаха Люсиен Шевалас, бе създал градинарската епоха в града, с градините, пепиниерите и залесяването на тепетата. Този скромен човек, записан като почетен гражданин и сега, години след смъртта си създаваше радост и покой в многолюдния град с делото си.

Снимка: Thinkstock

Замислено продължих покрай вековните дървета. Въпросите напираха в мен. Какво минало ще бъдем за идните поколения? Дали творим с любов или само за лична облага? Ще събуждаме ли радост, като този скромен градинар или гняв и омраза? Нашето днес е утрешното минало за деца и внуци...

Слънцето прибра и малкия непослушен лъч, играещ си с косите ми. Градът бавно заспиваше. Небосводът бързаше да облече звездната си дреха. Изправих се омиротворена. Душата ми, в прегръдка с миналото и настоящето, почиваше блажено. Бавно се спуснах обратно по стълбите и излязох на улицата.

Любовта на предците ме посрещна с очите на моя син. Тръгнах с мъдростта на една от хилядите тракийски дъщери, понесла отговорността за утрешния ден...

Автор: Катерина Паунова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Абонамент