Вяра Иванова
Здравей, страннико,
С теб нещата не ни се получиха. Няма значение кой с кого се раздели, няма значение колко сълзи изплакахме, колко сърца се разбиха заедно с нашите. Това писмо не е пропито с болка и не е изпълнено със съжаление. Това писмо е радостно, то е щастливо и влюбено в това, което бяхме.
Всеки има такъв човек в живота си, един специален някой, който му е дал повече от всеки друг. Този човек е нашата красива, голяма любов, която за нещастие никога не оцелява до финалните надписи. С тези любови трябва да се разделяме само с благодарност и усмивка, защото те са едни от най-красивите ни житейски приказки.
Благодари му, че ти показа как да бъдеш себе си
Преди теб не знаех как да бъда изцяло себе си пред някой мъж. Често слагах маска и се стараех да ме харесат на всяка цена. С теб, незнайно защо, но беше лесно и естествено да бъда себе си, точно като дишането. Можех да стоя по пижама, без капка грим и с рошава коса, а ти твърдеше, че съм прекрасна. Ти ме научи, че мъжът до мен трябва да ме харесва във всички мои състояния.
Благодари му, че търпя капризите ти
Съвсем наясно съм, че с мен понякога не е лесно да се комуникира, но ти не се отказа. Обичаше ме ядосана, нервна, глезеща се. Обичаше ме, когато се заяждах с теб за дреболии и когато се сърдех за глупости. Беше до мен, когато ти казвах колко много ме дразниш и исках да ти ударя шамар. Ти ме научи, че мъжът трябва да бъде търпелив и силен.
Благодари му, че беше до теб
С теб преживях едни от най-важните моменти в живота си. Ти беше на всеки един от тях и доказателството е на всички снимки. Радвам се, че имаше кой да ми се усмихва и да държи ръката ми. Ти ме научи, че мъжът до мен трябва да бъде точно там, на мястото си, запълващ празното пространство между мен и останалия свят.
Понякога любовта се ражда, за да ни научи на нещо и след това да умре. Понякога хората идват в живота ни, за да бъдат само уроци, да ни научат на нещо и да си тръгнат завинаги. Понякога се влюбваме, за да разберем какво искаме и какво не. Понякога любовта е голяма, силна и истинска, но има срок на годност. И в това не бива да има нищо тъжно.
Вярвам, че всеки има по една такава голяма любов в живота си. Любов, която не оцелява, но ни дава толкова много. Любов, на която не й е писано. Тя идва, за да си отиде, а след нея сме по-силни и по-себе си от всякога.
Не тъжи за голямата любов, която си е отишла. Бъди благодарна, че си била такава луда късметлийка, че да я срещнеш. Кой знае, следващата може да се окаже вечната.
Прочетете още:
- Какво е продуктивна любов и как да я постигнем?
- За тези, които са влюбени
- Любов, песимизъм, надежда...
- Вдъхновено от любовта
- Първа секунда любов
