Да имаш един мобилен телефон е удобство, лукс е да имаш два, разкош - да разполагаш с три, а блаженство - да нямаш нито един! Никога не съм вярвал, че ще застана зад това твърдение, но сега ако се наложи, съм готов да го браня яростно.

Замислете се колко време, енергия и пари харчим за това, на пръв поглед необходимо за съвременния начин на живот приспособление, като телефона. Малко хора си дават сметка, че телефонът се е превърнал в част от самите тях.

Вие как се чувствате, когато сте навън и разберете, че сте си забравили телефона? Сякаш сте забравили част от себе си, нали? Постоянно мислите кой ли ви търси в момента и каква важна новина иска да ви съобщи. А когато телефонът е в джоба ви, тези неща изобщо не са на дневен ред в мислите ви. Дори когато получите няколко обаждания по него, изпитвате досада, че не ви оставят на мира.

Няма спокойствие! Или недоволстваме, когато ни се обаждат, или изпадаме в паника, когато не знам дали не ни търсят.

Да не говорим, че с напредването на технологията, новите телефони, противно на очакванията, все повече пречат на пълноценното общуване между хората.

Всеки втори по улицата, заведенията, градския транспорт и така нататък, е забил поглед в екрана на телефона си и споделя с останалите "зомбита" във виртуалното пространство информация от типа какво се е случило в Бомбай, Нова Зеландия или Мароко придружена с неадекватни коментари относно съответните събития.

Не разбирам! Не разбирам и как тази информация е толкова важна за човека, с когото искам да поговоря приятелски, че да ме пренебрегва за сметка на телефона си. А толкова искам да общуваме другарски с този ми приятел! Да споделяме интересите и вижданията си, проблемите и решенията им. Точно както правихме само до преди година-две.

Е, вече не искам, защото темите на разговори се ограничават до това каква е последната информация в интернет и какво е написал еди кой си във "Фейсбук". Все неща, които нямат никаква връзка с приятелството ни.

Последно време с носталгия си спомням и за досадата от коронния номер на жените да прекарват часове с телефон в ръка. Е, скъпи дами, това ви отличаващо качество вече е отнето.

Сега мъжете са тези, които не оставят телефона. С изненада ще установите, че игрите и хилядите мобилни приложения могат да ангажират мъжкото внимание за повече време, дори от гола Мис свят.

Истината е, че бързата информация доста ни е разглезила. Искаме да научим всичко за нещата още преди да се случат. Замислете се с каква нетърпеливост само отваряме интернет страниците и колко нерви хабим, когато въпросната не зареди веднага.

Телефонът се е превърнал в поредното средство за вербуване към илюзията на виртуалното общуване. Нека не забравяме и колко скъпо плащаме за това "удоволствие" не само психически, но и финансово.

Сега да ви попитам: Ние ли използваме телефоните, или те нас?