Уважаеми господа и вие, мили дами, не страдайте за романтичната любов и не правете драми, а търсете и открийте път нов - библейската истинска любов! Тя никога не съди и винаги е търпелива и добра. Никога не е ревнива. Тази любов никога не е надута, нито суетна. Не е груба, нито егоистична. Не е обидена, нито сърдита. Тя не се радва на прегрешенията на другите, но се радва много на истината.
Винаги е готова да прости, да се довери, да се надява и да понесе каквото и да било. Истинската любов няма край, но понякога и тя се уморява и има нужда от кратка почивка.
В един такъв ден, когато си почивала, тя срещнала приятелството:
- Ти защо така често продължаваш да съществуваш, когато отдавна си е отишла романтичната любов, а дори и мен вече ме няма? – попитала го любовта.
- За да върна усмивките, там където след вас са останали само сълзи и счупени сърца! – отговорило приятелството.
Приятелството и усмивките никога не се чупят, но поправят счупените ни сърца, а най-голяма нужда от тях имат нашите деца. Децата се учат да се усмихват от родителите си. Гневните и сърдити родители ще отгледат подобни на тях деца.
Според мен, децата ни не са съдове, които да напълним, а са свещи, които да запалим.
С известни пропуски, доста се постарах в тази посока и мога да кажа, че познавам две усмихнати деца. Те са в ритъма на моето сърце и звук от приказни камбани шепне тихо в него: "Мили мои слънца, усмихнати, желани!"
Те са много слънчеви деца! Лъчезарни, с озарени лица!
Познавам и един усмихнат мъж, а усмивката му е като дъга след летен дъжд. Всеки ден я виждам в едно и също огледало и знам, че той се казва Вальо. Преди години срещнах и една много усмихната и мила дама, но един ден усмивката ѝ изчезна. В живота ѝ вече имало драма. Драмата била в нейния съпруг и усмивката си дарила на някакъв друг. Заляла мъжа си с критика и "кал"! Тя очаквала много, а той нищо не ѝ дал. Мъжът ѝ вече по-черен от дявола бил и един ден той си тръгнал, но за обидите ѝ простил. Разбрал, че всичко подлежи на промяна, че всичко е допустимо и грешни няма.
Имало ли е начало, ще дойде и краят и това не е трагедия, а врата към рая. По стария път, щом вървял си с любов. Ще си починеш малко и ще тръгнеш по нов. Пътуването ти винаги ще е прекрасно! Но само, ако помниш, че зад облаците небето винаги е ясно! Истинската любов е единствената реалност и приемаш в живота си всичко с мир и с голяма благодарност!
- Тате! Усмивката ти къде изчезна? – попита го синът му, с тон сериозен.
- Извинявай! Бях в една бездна. – въздъхна бащата, с вид малко изтормозен.
- Много ли е лошо там? – попита отново детският глас.
- Да, сине! Илюзорен свят и грозен. Не е за нас! – усмихна се отново бащата.
И за финал, накрая ще кажа, че всяка земна форма е преходна и нетрайна, а всяка прилика с истински лица и събития е случайна.
Автор: Валентин Начев
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
