Михаела Петрова
"Той: Ние, силните, младите, богатите, красивите… Искаме нещата да се променят към по-добро и да възвисим човешките същества над невежеството и страха, нали? ... Виж сега, всичко започва от първичните инстинкти на сексуалното привличане, които съществуват от зараждането на живота.
Всеки мъж и всяка жена изпитват похот, съгласна ли си?... Похотта за секс поражда жаждата за живот…
Ако позволим похотта за секс да бъде ограничена, потисната и контролирана, ние задушаваме жаждата за живот, създаваме нещастие, завист, ревност, гняв, омраза и насилие сред околните и сред различните слоеве. ... Повечето жени се страхуват да не останат на улицата и се държат цял живот за един мъж. Някои могат да имат пет до десет любовника и това е всичко. Край на играта.
Тя: Това е така, защото мъжете имат повече мускули, повече пари и повече умения.
Той: Истината е, че към повечето жени се отнасят като към робини, не ги пускат от вкъщи, мъжете потискат сексуалните им желания, за да ги държат в подчинение.
Тя: Жените са щастливи, когато имат домакинство, за което да се грижат.
Той: Но ако това е всичко, за което мечтаят, те никога няма да успеят да разкрият истинската си същност.
Тя: Истинската им същност, значи?…
Той: Да, истинската им същност. Кой знае какви стойностни и смели идеи могат да се родят, ако жените се чувстват свободни да се наслаждават на живота."
Тези идеи принадлежат на Калигула – “лудият император“.
А това е цитат от романизиран разговор със сестра му, Друзила от книгата ”Лейди Калигула“. Нейният автор, Ласе Браун, е италиански историк, който се опитва да възстанови истинския му образ на базата на засекретени исторически архиви. И да извае един негов образ, който представя философските му възгледи, а не лудостта, с която е анатемосан за бъдните поколения като садистичен деспот.
Не че е някакъв мил и хрисим човек. Бил е доволно нарцистичен. И непоколебимо убеден, че Юпитер напътства действията му. В епохата на настъпващото християнство и контекста, в който е разбрано, неговата лична битка е била да покаже колко обичащи радостта от живота са ”старите богове”.
В чисто политически план, онова, което е било погребано в архивите, е вярата му в равенството между половете. Искал е да прокара закон в Сената, с който да даде право на жените да гласуват. Както знаете, направил е коня си сенатор, за да се подиграе с онези, които са въртели римската политика. Но ако това е било прието като проява на обичайния му ексцентризъм, то правото на жените да се бъркат в политиката извън дворцовите интриги, е било сред абсолютно недопустимите неща. И от гледна точка на времето, в което е живеел - езическо.
2000 хиляди години след неговата визия за женско равноправие и свобода, жените могат да гласуват, да бъдат на ръководни позиции, да управляват държави и общности, но имат ли емоционална свобода от мъжа?
Калигула е бил убеден, че привързаността към един единствен мъж е пречка да достигнат свободата си, онази, която би им позволила да се чувстват равноправни. И е ”наказвал” любовниците от двора му, които развиват у себе си чувство на ревност и притежание към любимия си, като ги е разделял и ги пращал в различни вертепи, за да преодолеят този свой ”бяс” в ръцете на други, многобройни мъже и жени. Вярвал е, че това е пътят да постигнат приемане. И не ги е връщал в двора, докато не получи от тях благодарствени писма за радостта и свободата, която изживяват.
Легендите за разврата в неговия двор са достигнали до нас, но не и причината.
Според художествената интерпретация на Ласе Браун тя е тази: ”Чувството за ограничение и страхът се насаждат в умовете на жените от всички, които общуват с тях, още от люлката, от ранно детство, а после и от учителите и съветниците... И ако искаме да станат по-интелигентни и да открият истинската си същност, те трябва да имат много любовници. ... Помисли колко много научаваш, когато докосваш с кожата си кожата на нов мъж или жена, когато галите телата си. Колко добре се чувстваш, когато свършвате. И дори да не свършиш и да останеш неудовлетворена, всяко ново преживяване е положително, макар на пръв поглед да изглежда отрицателно. Защото ще те накара да потърсиш по-добро. Но тъй като понятието за по-добро е относително, ти ще продължиш да търсиш. И помни, Друди, в деня, в който спрем да търсим, сме мъртви.
Друзила: Хей, това беше хубаво изречение! Кажи ми го пак…
Калигула: В деня, в който спрем да търсим, сме мъртви."
Малко преди убийството му, пророчицата, с която се е съветвал, му казва, че дори в много далечното бъдеще вижда само единици, които споделят неговите идеи, но не вижда общество, което живее според равноправието, типично за боговете.
Разбира се, това е художествена интерпретация на автора. И книгата е твърде брутална. Съвсем не е за хора, които вярват в светостта на двойката. Нито за любители на порнографията, които не държат на диалога и нямат отношение към историята на философските нагласи, формирали една или друга цивилизация.
А причината да ви разкажа тази история е именно културната ѝ основа и най-вече фактът, че всичко, което от преживяване или размисъл е превърнато в текст, книга, филм, песен, картина, дори и всяка статия за любимия ви сайт Edna.bg, е художествена интерпретация на реалност или фикция на автора. Идея, която се посява в умовете ни и ако срещне благодатна почва и необходимата грижа, може да покълне и да се роди за живот по уникалния начин, по който всеки един може да я превърне в своя реалност.
Когато четем една история, това не означава непременно, че онова, за което се разказва, е ”точно така”. Означава, че правим избор дали да приемем идеите зад тази история като своя истина и така да привлечем в живота си конкретно изживяване. Или да го преценим като неприемливо за нас.
Толкова от мен за реалността и художествената реалност.
Впрочем, без да има пряка връзка с него, Калигула е имал своите ”единици, които споделят идеите му” и това са все жени, оставили траен отпечатък в епохата, когато изкуството е процъфтяло след векове потисничество на жената и изкривени ценности на неравенство, наричани ”морал“.
Следващият път ще ви разкажа за някои от тях.
Прочети още от Михаела Петрова:
