Никога в живота си не съм имала гадже, което да носи името Вальо. Все ми се падаха или Иван, или Димитър. Името на приятеля ми сега е изключението, което потвърждава правилото.

Сетих се за имената, завладяна от емоциите на празника на влюбените, който безмилостно наближава. Въпреки че все още сме в разгара на януари, прокрадващите се оферти за романтични пътувания напред-назад загатват лавината от сърчица и полупразни чаши за червено вино, които ще се стоварят върху нищо неподозиращите ни глави.

Нямам нищо против любовта, още по-малко тази от пръв поглед.

Като мигна и погледна втори път, някак ми се вижда лицемерно да се пообичаме показно само за един ден в годината. Винаги съм смятала, че най-ценният ни ресурс днес е времето и категорично не желая да го разхищавам напразно като пропускам да кажа на човека до мен, че го обичам винаги, всеки ден, всеки миг и всяка секунда.

И не само да го изричам, а да му го показвам по всякакъв възможен начин, че е така. Не, това не ме прави плюшено сърчице, което натискаш на определеното за целта място, а то започва на български с китайски акцент да бълва “Обичам те” за около 15 секунди.

Това ме прави осъзнато, човешко същество, което разбира, че любовта е като нежните петунии на балкона. Когато се грижиш за тях и ги поливаш редовно, те ти се отблагодаряват с разкошните си цветове и незабравим аромат.

Сетих се за наближаващия празник, ей така - от любов към спорта, за да съм първа.

Преди да започне полемиката Свети Валентин или Трифон Зарезан, нека отбележа, че нито един от празниците не е православен - единият е католически, а другият езически. Освен това, от подвижната телевизионна станция ме попитаха как ще посрещна свети Валентин.

Как ли? Като всеки друг ден.

Ще се събудя, ще се протегна, ще прегърна човека до себе си и ще му кажа, че го обичам!

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.