Тя искаше да свали три килограма задължително. То и два ѝ бяха достатъчни, но три звучеше по-възвишено.

Животът за нея вече не беше живот. Поне не пълноценен и то заради какво? Заради два килограма, постепенно превръщащи се в три. Разбира се, на фона на другите световни беди, няколко килограма не бяха кой знае каква болка, а и са лесни за сваляне. За сваляне от утре. Не, не от утре, от понеделник. Драстичната диета е най-доброто поведение.

Неделя е. Ще се яде. Ще се нахрани като са последно. И ще пие вино, и кафе, и още една чаша вино, и капучино, и отново малко винце и айран ще пие, че от утре...

Спокойно ще хапне за закуска от божествения кроасан с масло и топло какао от сладкарницата до тях, бързо ще забърше и едно шоколадово изкушение, на обяд ще се наслади на любимата си паста само със зехтин и подправки, може малко сирене, разбира се - с чаша вино, следобедно - един чийзкейк с виенско кафе може и плод или ядки, а за вечеря - една сочна задушена пържола със салатка и два-три варени картофа, а може би няма да издържи на изкушението да не опита от онези божествени, домашно опечени питки.

Не мина и година, откакто започна диетата в понеделник и удари 100. Качи ги неусетно, без проблеми... от онзи понеделник. Ооо, от 100 не се сваля лесно. Сто е хубаво число, кръгло е, кръгло като нея самата, загладено и някак тежко. Звучи респектиращо и някак мащабно. А и 100, числото 100, отнасящо се за килограми, особено при жена, се среща рядко. Особено рядко. Заради това тя се запита, дали е разумно да разваля хубавото трицифрено число.

Стоп! Решила е да сваля. Онези две-три килца и другите, дето качи, след като започна диетата. Няма връщане назад. Решението е взето. И то от 1-ви, другият месец.

И наистина! Чудо! От 1-ви следващият месец свали три килограма само за двадесет дни. Волята е особено чувство на гордост.

Защо? Защо свалих три? Вече не съм 100! Ще си ги върна!

И си ги върна. Волята е индивидуално качество. Колко лесно ги върна! Когато волята е крайна, истинска и честна, три килограма се връщат лесно. И четири не са проблем.

Не е така. Четири е проблем. 101 килограма. Или 50 или 110. Решила го е. И направи избора си – 110 до Нова година. Започва сега. Баничка със сирене, баклава, защо не и толумбички? Боб, сарми, луканка, тиквеник, кашкавал... И то само до Нова година, а следващата Нова година...

Решено е! От първи януари ще свали 60 килограма. Някакви си 60 килограма... и триста грама. С нейната воля и ако започне от понеделник, ами това проблем ли е?

Или след две години. Просто ще свали 70 кила, от 1-ви... 2017 година. Всъщност по-добре след Васильов, Йорданов и Ивановден. Да, по-добре.