Сядам да ви напиша нещо. Обичам да пиша. Дори повече, отколкото да говоря. Обикновено за говоренето имам нужда да се подготвя. Знаете – грим, коса, лак, тоалет. И не само. За да говори човек, трябва да има какво да каже. Обикновено приемам само, ако имам повод. Нова песен, нов диск, книга, йога, идея, мнение, гражданска позиция по наболял проблем…

Но в повечето случаи отказвам. Не обичам да ме питат за интересна случка по време на заснемането на новия ми клип, например. Дали ми е било студено, топло, уютно, лесно, трудно… предпочитам да не ме питат.

А и това с интересните истории - "Споделете нещо интересно около снимките". Все едно да отидеш на кафе с приятелка от провинцията и тя да те попита: "Разкажи какво става по София".

Когато пиша, не ми трябва нищо. Нито грим, нито лице за пред хората. Да ви кажа, дори предпочитам да не знаят коя съм.

Единственото, от което имам нужда, е едно изречение, което да ме вдъхнови. Понякога и за цяла книга.

Последното изречение от разказа ми.

То може да бъде чуто в метрото, в магазина, на улицата, по телефона, от телевизора, от детето… отвсякъде.

Това изречение обикновено казва всичко, което си искал да опишеш с много думи и с голяма вероятност да останеш неразбран.

И ето, сега, за разлика от друг път, нямам идея, върху която да пиша. Нямам и изречение.

Разглеждам най-четените теми в сайта, за да се осведомя какво вълнува повечето читатели. Най-общо – групов секс, вагинален оргазъм и какво да сготвим за 20 минути.

И си казвам – какво да ги занимавам хората с моите истории. Та те нямат време. Ако отделят малко да прочетат нещо по-дълго, после ще им се наложи да готвят за 10 минути.

А трябва и секс да правят…

Така че, другият път. Пожелавам на всички, поне тази седмица да имат време да сготвят нещо вкусно и полезно, да се обичат, вместо да търсят G-точки…

И всичко ще си дойде на мястото.

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.