Световноизвестният колубмийски писател, носител на Нобелова награда за литература Габриел Гарсия Маркес почина в четвъртък в Мексико Сити на 87 години, съобщи колумбийският президент Хуан Мануел Сантос.

"Сто години самота и тъга за смъртта на най-големия колумбиец за всички времена", написа Сантос в Туитър.

Гарсия Маркес почина в дома си в Мексико сити. Съпругата му и двамата му синове са били край него до последния му дъх.

Причината за смъртта не се съобщава, но в началото на месеца Гарсия Маркес прекарал една седмица в болница, където беше лекуван от пневмония. След изписването му, той се възстановяваше в дома си в Мексико Сити у дома, където живеше в продължение на повече от три десетилетия.

Габриел Гарсия Маркес е роден на 6 март 1927 в Аракатака, Колумбия, известно като банановото пристанищена Карибско море, но прекарва по-голямата част от живота си в Европа и Мексико.

Често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен мотив в тях е самотата. Световната му слава идва с публикуването на книгата "Сто години самота" през 1967 година. Получава Нобеловата награда за литература през 1982 година.

През 1989 г. е забелязано раково образувание на дробовете. През 1999 г. Габриел Грасия Маркес е диагностициран с лимфома – рак на лимфните жлези.

Той претърпява две тежки операции; химиотерапията, на която е подложен в болница в Лос Анджелис, се оказва успешна и болестта изглежда излекувана. Това събитие обаче го навежда на мисълта, че трябва да започне да пише мемоарите си.

През 2002 г. – 3 год. по-късно, той публикува "Живея, за да разказвам" - първия том от трилогията мемоари.

През 1993 г. Габриел Гарсия Маркес лично забранява творбите му да се превеждат, издават и преиздават на български език, тъй като научава от преводача си Румен Стоянов, че издателите му за България отчитат минимални продажби и печалби при положение, че всяко българско семейство има негова книга.

Обиден, той отказва да се тиражират книгите му в България. През 2010 г. литературните агенти на Маркес постигат споразумение с българско издателство за нови издания на негови книги.

Нека си припомним и някои от най-известните му цитати:

*„Никой луд не е луд, ако се приемат неговите основания“
Из „За любовта и други демони“ (Изд. „Лъчезар Минчев“, София, 2012, превод: Елена Дичева)

*“…И двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато вече не служи за нищо”
Из “Любов по време на холера” (ДИ „Народна култура“, София, 1987, превод: Тамара Такова)

*“…Докато минаваха безбройните му години, разбра, че лъжата е по-удобна от съмнението, по-полезна от любовта, по-трайна от истината”
Из “Есента на патриарха.” (ДИ „Народна култура“, София, 1979)

*„… да помнят винаги, че миналото е лъжа, че паметта няма пътища за връщане назад, че всяка някогашна пролет е невъзвратима и че най-буйната и упорита любов е все пак бързолетна истина.“
Из “100 години самота” (Издателство на ОФ, София, 1978, превод: Румен Стоянов)