Преди края на XV век в Европа, Африка, Азия фасулът, който днес познаваме, въобще не е съществувал. Но за сметка на това в топлите части на тези континенти от край време се отглеждат други бобови култури, които доста приличат на американския заселник.
Една от тях е папудата Vigna unguiculata var. unguiculata.
Други от българските ѝ имена – бебредже, бобриджа, звучат също толкова екзотично, докато рогльо описва заострените и леко извити шушулки.
Още по-дескриптивно е английското название black-eyed pea (черноок грах), заради тъмното петно на на светлокфявото бобче.
Папудата произхожда от Западна Африка, но е масова култура в Южните Щати, Индия и някои страни от Латинска Америка.
В Европа е добре позната по Средиземноморието, а у нас се отглежда на някои места в южната част на страната – Източни Родопи, Сакар, долните течения на Марица и Струма.
В България не се прави твърде голяма разлика между фасула и папудата и двете се готвят по един и същи начин – салати, чорби и яхнии.
По света имат по-голямо въображение като в Португалия я сервират с треска, разбира се, а в Латинска Америка я правят на пюре и я пържат.
Виетнамците приготвят десерт от варена папуда, докато в Южните Щати я готвят с ориз и свинско или пък я заливат с винегрет.
Папудата печели пред фасула по издържливост на високи температури и засушаване.
Въпреки тези предимства, селекционната работа, която се извършва в Института по растителни генетични ресурси в Садово и това, че алтърнатив хип хоп бандата Black Eyed Peas от години е по върховете на музикалните класации, растението се отглежда все по-рядко у нас, а в много части на страната е практически напълно непознато.
Папуда в България може да се намери по петричкия край, Хасковско и Кърджалийско, както и в магазини за здравословни храни в големите градове. В Гърция се продава в супермаркетите.
Добави ни в предпочитани източници в Google
