Някои топли, благи дни през октомври са като подарък от Господ.
Да се отпуснеш под ленивото есенно слънце, да поблееш на воля, да дадеш пълна почивка на душата си - ето какви радости предлага мекият есенен месец. А и октомври е райско време за кулинарите.
Есенни съкровища
Едва ли по нашите географски ширини друг период в годината може да се похвали с подобно царско богатство от плодове и зеленчуци, гъби и меса, риба и дивеч. Това е златното време на градинските ябълки и круши, на уханните дюли; още зреят смокини и нарове, орехите - вече позасъхнали, са тъкмо за прибиране; събират се пресни сладки кестени; гроздето за вино ферментира, но има десертни сортове за ядене; за чушките и патладжаните да не говорим - сега се правят туршиите; време е да се сложи и киселото зеле; актуални стават празът, кореноплодните, тиквата, дивите гъби.
Пак през октомври в добри години в Черно море е пълно с паламуд и лефер. И мидите са по-добри от летните. Открива се сезонът за лов на зайци, на яребици, на фазани и кеклици, продължава ловът на диви патици и гъски. Пък и есенното агнешко е дори по-вкусно от пролетното.
Кулинарни празници
През ръждивия есенен месец във Франция и Италия трепетно събират безценните и неизразимо вкусни трюфели и се провежда прочутият Фестивал на белия трюфел в град Алба, Пиемонт. В някои френски провинции също се черпят в чест на разни октомврийски храни: има празник на кестените и манатарката във Вилфранш де Перигор, недалеч от Бордо, празник на есенните плодове в Пеяк, Бретан или на ябълките и сайдера в Нормандия.
Петковден
В нашите народни вярвания най-благият месец разделя лятото от зимата. През октомври в нашия православен календар няма дълги пости и на двата по-големи религиозни празника, Петковден (14 октомври) и Димитровден (26 октомври), обредните трапези са богати на месо. Денят на света Параскева, която е особено тачена светица по нашите земи, се нарича още Петки и има някои езически корени.
Тогава се заплождат овцете, а междувременно жените не бива да вършат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав добитък.
По някои краища, например Източна Тракия, на първия понеделник преди Петковден се вари курбан за цялото село, според обичая Господя църква. А освен курбан чорба на самата Петковденска трапеза се сервират месо, яхния с праз и сарми с лозови листа. И, разбира се, пресни питки.
Димитровден
С пищни угощения е свързан и денят на свети Димитър Солунски, покровител на студа и снега. Големият църковен празник Димитровден, съществуващ на Балканите още от V век, се възприема в народната традиция като начало на зимата. Към 26 октомври приключва сезонът за пастирите и ратаите, наети по Гергьовден и пак тогава се спазаряват работниците за зимните месеци.
Може би отново заради настъпващата зима обредните ястия са доста солидни и задължително съдържат месо. На селските сборове и след църковните служби се яде курбан от овче месо и най-често се приготвя яхния от петел, а за десерт - пита с ябълки.
Дори и да не се наканим да сварим курбан, пак бихме отдали чест на традицията, ако приготвим вкусно ястие с овнешко или агнешко месо и си угодим с някоя от безбройните рецепти за сладкиши с ябълки.
Добави ни в предпочитани източници в Google
